София Филм Фест стана на 20 години. Най-мащабното и пъстро киносъбитие у нас и тази година ще събере през месец март таланти на Седмото изкуство и техните поклонници. Фестът, включен в класацията на 50-те световни топ фестивала, допринесе значително за обявяването преди около година на столицата за творчески град на киното. В програмата му сега има над 150 пълнометражни игрални и документални творби, както и над 50 късометражни.

В Международния конкурс за първи или втори игрален филм ще се състезават 13 заглавия. Те ще си оспорват Голямата награда „София – град на киното”. Сред тях са две български ленти: „Жажда” с режисьор Светла Цоцоркова и „Сняг” на режисьора Венцислав Василев. Световна премиера в рамките на конкурса ще има лентата „Ако и кога” /If and When/ на израелския режисьор Еран Б.Ю.

95 са българските късометражни филми, които се състезават тази година за приза „Джеймисън”. През годините този конкурс подтикна множество млади кинематографисти да направят своите първи стъпки в киното. И много от техните творби бяха видяни по света. Ето какво казва Елена Илиева, бранд мениджър на „Джеймисън”:

Вече 13 години „Джеймисън” и София Филм Фест си сътрудничат. През тези години сме събрали над хиляда филма за наградата на „Джеймисън”. Успехите на творците, които съумяха да спечелят нашия приз, са факт. Ето, тази година Светла Цоцоркова, която беше наша победителка през 2004 г., ще участва в Международния конкурс. Така че за „Джеймисън” е много приятно да знае и да вижда успехите на родните кинематографисти, които по някакъв начин са били вдъхновени да участват в нашия конкурс и оттук нататък да печелят и други награди.

Традиционно фестивалът се открива с българска лента. Това ще бъде най-новият игрален филм на режисьора Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”. За мене този филм е изключително особен като продукция, защото в него няма нито един снимачен ден в България, има само двама български актьори – посочва Стефан Китанов, директор на фестивала. – Затова аз искрено, като колега продуцент, искам да поздравя Росица Вълканова за нейните изключителни усилия да създаде тази огромна паневропейска продукция и да овладее целия процес, свързан с организацията и финансирането – нещо, което правят само професионалисти в Европа на най-високо равнище. И аз лично смятам, че това е най-смелият и най-добре организиран опит от български продуцент до момента.

Филмът е базиран върху един истински казус от работата на Международния трибунал за Бивша Югославия, но той не е юридически, той е по-скоро психологически и екзистенциален филм – разказва режисьорът Иглика Трифонова. – Струваше ми се страшно важно да се направи филм за това, което се е случило на нашите съседи – първо, защото има някаква малка дистанция, от която ние гледаме, и като че ли беше по-лесно за нас да разказваме за тази все още много болезнена тема. И второ – защото ми се струва много важно за нас да видим какво би могло да ни се случи. Става въпрос за етническото напрежение, за това как по едни земи от векове живеят християни, мюсюлмани и до какво може да доведе една искра, подпалена от политиката. Затова аз дръзнах да направя филм за една чужда история. Един филм, в който се говори предимно на английски, защото в трибунала говорят на английски, защото драматургично присъствието на езиците и синдромът на изгубени в превода е много важен. Там работих с чужди актьори, които са много различни, от много националности.

И още нещо важно и окуражаващо: тази година в рамките на фестивала ще има много нови български филми – игрални и документални. Смятам, че в момента българското кино е във видим подем и селекцията на фестивала ще докаже това – обобщава Стефан Китанов.