Какъв е цветът на зимата? Най-вече бял. Нищо, че навън температурите са пролетни. Все още има сняг по планините, а не е късно отново да завали. Все пак, февруари е. Под заглавие „Бяло: Зимата в колекцията на Националната галерия „Двореца” е подредена изложба на български художници, посветена на най-студения сезон. Над 50 са живописните творби, събрани в нея. Най-ранната показана картина е на Асен Белковски – от 1899 г., а най-късната – на Никола Николов от 1985 г. Ще отбележим, че част от произведенията много рядко са показвани. Какво е предизвикателството да градиш своята творба, ползвайки бялото като основен цвят – въпросът е към Кирил Василев, главен уредник в галерията.

Трябва да признаем, че това е много трудна задача. Лесно е да създадеш една картина, използвайки цялата гама от цветове. И е твърде трудно, когато трябва да градиш картина, да използваш бялото като основен цвят. Това наистина изисква много фина чувствителност за нюанси, защото винаги си заплашен да създадеш една скучна работа. Важно е да предадеш усещане за динамика и разнообразие, без да си служиш с цялата гама от цветове. Това е задачата, която стои пред един художник, който използва бялото. Разбира се, в случая става въпрос основно за зимни пейзажи. Показали сме работи на художници от края на ХIХ и началото на ХХ век до 80-те години на миналия век. Сред имената в изложбата има произведения на някои от големите наши майстори – Ярослав Вешин,  Йосиф Питер, Васил Стоилов, Никола Петров, Златю Бояджиев. Най-късните работи са на Димитър Хинков и на Милко Божков.

Според Кирил Василев, за разлика от пълноцветието на останалите сезони, зимният пейзаж позволява известно обобщение на формите, изчиства границите между тях. Това дава възможност на художниците да постигнат много по-голяма условност в създаването на мотивите, които ги вълнуват.

В зимата, ако има контрасти, това са контрастите между бяло и черно. В тези граници ти трябва да представиш цялото многообразие, така да се каже, на нюанси, с които работиш. Разбира се, зимните сюжети не са просто формална задача. Има и определен тип емоционална реакция спрямо пейзажа, сезона, цвета – всичко онова, което носи оголената гора, самотните фигури и т.н. Така че, разбира се, това е колкото изследване на формите, толкова и опит чрез пейзажа да се изразят определени емоционални състояния.

Впрочем, в историята на нашето изкуство не са много живописците, които имат специален интерес към зимата или към бялото като основен цвят в областта на колорита. Любимите сезони на нашите художници са  пролетта, а и есента най-вече, когато в пейзажа, който ни заобикаля, има невероятна експлозия на цветове. Българските художници като цяло обичат топлите, ярки цветове. Малцина са наистина сред тях като Асен Белковски, който има цяла серия от зимни пейзажи, като Атанас Михов също. Наистина, двама-трима са, които проявяват специален интерес към зимния пейзаж, към бялото – обобщава Кирил Василев.

Снимки от изложбата: Венета Павлова