Екатерина Николова е утвърден композитор в Страсбург, Франция – града, в който живее и твори от дълги години. Тя завършва класа по ударни инструменти на проф. Добри Палиев в НМУ „Л. Пипков“ – София и консерваторията в Страсбург. Професионалната си кариера започва като инструменталист в различни музикални формации като Orchestre Philharmonique de Strasbourg, Orchestre Symphonique de Mulhouse, Opéra National du Rhin, Ensemble Moderne-Francfort, Orchestre Symphonique de Fribourg, Orchestre Symphonique de Nancy, Ensemble Linea, Les Arts Florissants и много други.

На втори и на трети март – разказва Екатерина – направихме два концерта в Страсбург, по случай президентството на България на комитета на министрите на Съвета на Европа.Събитието беше организирано със съдействието на българското представителство в Страсбург и асоциацията „Кирил и Методий“, която съществува тук в града и която създаде българското училище. Концертът ни се състоя в църквата „Свети Пол“ и всички приходи  от него бяха заделени за това училище, където се изучава български език. Участваха тенорът Бойко Цветанов, сопраното Цветелина Василева и Даниела Димова. Аз имах честта и удоволствието да ги съпровождам на пиано. В програмата прозвучаха творби на Панчо Владигеров, Добри Христов, известни арии от Верди, Пучини и Офенбах. На Трети март, повторихме същия концерт в Съвета на Европа, пред публика, състояща се само от официални лица и гости. Българската култура се приема много добре и това е голямо постижение за нас, че имаме този шанс да я представяме, но трябва все повече и повече да правим такива изяви, за да я популяризираме още повече. Тук имаше отзиви в местната преса за това събитие, които бяха много ласкави.

През 2013 г. Екатерина Николова получава поръчка от немския фестивал Weingarten Musiktage Junger Kunstler („Дни на младите артисти“ във Венгартен, Германия) за написването на театрална фантазия „La porte d’Ivoirе” („Вратата от слонова кост“) по разказа на Е.Т.А. Хофман „Der Ritter Gluck“ („Рицарят Глук“) за камерен оркестър и рецитатор, чиято световна премиера е същата година. Операта ѝ „Метаморфин“ (Metamorphin) (за оркестър, солисти – сопран, мецосопран и баритон, актьор, детски хор и художник-илюстратор, който рисува на живо в момента на изпълнение на произведението), е създадена през 2014 година и посреща безспорен успех сред френската публика и критика. С тази творба композиторката поставя основите на нов жанр: „рисувана опера“, където изобразителното изкуство става част от историята и главен персонаж, наред със солистите. Художникът рисува в синхрон с музиката и публиката разкрива действието и историята, в момента на нейното създаване.

Последната ми опера „Метаморфин“, чиято световна премиера беше 2014 г., е копродукция на асоциация „Европейски спектакли“, един културен център в Друзенхайм и субсидии от френското министерство на културата, общината на Страсбург и региона Елзас. Миналата година също се игра на един фестивал. Тази опера има основна артистична линия, тръгваща от философския смисъл на думата „метаморфоза“ и как тази дума се вплита в творчеството на Лафонтен, в неговата поезия и басни. Либретото е оригинално, от френски автор и операта е създадена за камерен оркестър,трима солисти и певци, и детски хор. Освен това има солист актьор и художник.Моята цел и желание, пишейки тази творба бе да пречупя тотално традиционните рамки на жанра и да напиша нещо ново и неправено досега, което да преплита няколко артистични дисциплини. В контакт съм с театри в България. Въпреки че в днешно време нищо не е сигурно, силно се надявам и ще бъда щастлива, ако тази опера бъде представена именно в България. В момента пиша следващата си опера по новелата на Михаил Булгаков „Кучешко сърце“, която ще се казва „Невероятната история на червеното куче“. Към тази опера има вече интерес от Даниела Димова, директор на Варненска опера. Искаме да направим една интернационална копродукция между България и Франция, където също има проявен интерес от различни музикални къщи и сме в процес на реализация. Да си творец е трудно, където и да било, но аз имам този огромен шанс да живея в страна като Франция, където действително и все още, въпреки световната финансова криза, французите се борят и се опитват да подпомагат финансово съвременните композитори. Борбата е много трудна, но когато това е смисълът на един живот, се намират сили да се борим за постигането на това, което искаме.