На 30 март в Дома на киното ще се състои премиерата на лентата „На педя от земята” в рамките на София Филм Фест. Режисьор и сценарист е Максим Генчев, когото познаваме и като актьор. Продуценти са д-р Златина Филипова и Десислава Ковачева.

Действието във филма се развива през 50-те години на миналия век в Народна република България. На една разпасана гранична застава, формално охраняваща запечатана нацистка уранова мина от Втората световна война, пристига нов командир със семейството си. Синът му е само на 10, но бързо се адаптира към суровите военни условия, за разлика от майка си, която мечтае за лукса на градския живот. Лейтенантът бързо въдворява желязна дисциплина, но още на следващия ден в заставата започват да се случват потресаващи убийства. Истинска и човешка, дълбоко докосваща история, която те удря право в сърцето, но заредена с фин и балансиран хумор. Филмът намигва към школата на „неореализма" и неговите майстори в италианското кино Пазолини, Дзаватини, Де Сика, Роселини, но е колоритен, модерен, изцяло подчинен на спомените и чувствата на едно малко момче. Лентата е заснета само за 17 дни в мина „Чукурово”, най-старата открита въгледобивна мина в Западна България. Там всичко изглежда като сюрреалистичен пейзаж. Сценарият е брилянтен разказ по истински случай. Оператор е Христо Генков, майстор на камерата, работил в над 40 американски, френски и български филма. Музиката е на Мартин Любенов, чиито композиции са звучали и в известните български филми „Мисия Лондон” и „Хъшове”. Екипът е млад и амбициозен.

Ето какво споделя Максим Генчев за филма си:

БНР е партньор във филма „На педя от земята“ и радостта ще я споделим заедно, защото филмът е успешен. При неуспех само аз си нося отговорността, както обикновено се случва. От първия ден знаех, че този филм ще стане голям хит. Вече има много голям интерес към него, включително и по света. С филма казвам, че когато хората обичат родината си, могат и да умрат за нея. Става дума за социализма, петдесетте години, охраната на граничната бразда, Студената война. Актрисата Деси Чутуркова играе изискана жена, пианистка, попаднала в една застава, между простаци. Това е ужасно. Тя иска да носи „Коко Шанел“, (но вместо това ѝ предлагат шинел) … Филмът е много актуален, интересен първо като кино и после като позиция. Време е не да ни праща някой да воюваме в Афганистан, а тук да си пазим България. Това е моята гледна точка.

Ето и мнението на продуцента на лентата д-р Златина Филипова:

Филмът ме запозна с част от детството на Максим, може би много важна част, която го е оформила като характер в израстването му. А за мен беше важно, че синът ми изигра Максим в детския му период. Филмът е по истински случай. Тези, които решат да го гледат в салоните, ще изпитат удоволствие за два часа. Като кинематография жанрово лентата ни връща към италианското кино в петдесетте – шестдесетте години на миналия век. Стига до гротеска в изразните средства. Много по-различен е от съвременното кино, много е цветен, музикален, има контрапункти на хумора и на трагедията. Държи в напрежение. Не може да доскучае.