Едно от събитията за културната ни общественост е изложбата на художника Владимир Пенев в столичната галерия „Нюанс“. В експозициите й присъстват творби от класиката до най-съвременните изразни средства на наши творци и чужди автори. В изложбата на Пенев произведенията са наситени с романтична носталгия и поетичен разказ, с фина прецизност. Изкуството е език на знаци, форми и състояния, овладени от автора в рамката на тихо безвремие. И макар че тази експозиция шепти, тя може да бъде чута в нашите несънувани сънища, мечти, блянове, илюзии и надежди – казват галеристите. Ето как представя картините си Владимир Пенев:

Моята поредна изложба е юбилейна. Тя е тиха. Шепти. Принципът, на който е изградена, е недоизказаност, нашепване. Мислена е дълго време. Има специални неща, които са правени за тази галерия, както и творби от последните 5 години. Опитвам се всяка година да правя изложби. Работя в цикли, които изразяват моето отношение: „Извървени пътища“, „Улицата“, „Градът“, „Брегът“. Брегът не само като географско понятие, градът като отправна точка, чадърите не за предпазване от дъжд, а като средство за анонимност. Това е човекът с черни очила, който е анонимен. Той е скрит. Чадърът е щит – предпазва. Реалността, която натоварвам с по-различно, по-символно значение, е повод за създаване на картините ми. Една къща, дърво, улица, са отправни точки за пресъздаване на моите разбирания за рисунка, форма, цвят, пространство. Все неща, които звучат малко архаично в този век, но в които аз вярвам и те ми помагат да изразя чувствата си. Искам и смятам, че съм част от своето време. Привърженик съм на овладяната емоция. Рисувам бавно и трудно.

Владимир Пенев е син на големия български поет Пеньо Пенев и в кръвта му тече лирика, която той пресъздава в платната си по завиден начин. По повод 85-та годишнина от рождението на баща си художникът е издал книгата „Аз, глас и съвест на епохата“ с избрани стихове на Пеньо Пенев. Тя е представена в експозицията и е предназначена за колекционери на редки произведения на изкуството. Всеки поетичен цикъл на големия ни поет, отишъл си твърде млад в края на петдесетте години на миналия век и разочарован от „новата действителност“, е илюстриран с оригинална рисунка – пастел. Това е личният прочит и разбиране на поезията на сина му Владимир. Към книгата е приложен и компакт диск с архивни записи на стиховете на Пеньо Пенев, четени от самия автор и съхранени от неговия приятел, скулптора Николай Шмиргела. Те са предадени и пазени в Златния фонд на БНР:

Определят ме като „поетичен реалист”. Чета и се вълнувам от поезия. Поезията, това са думи, които се обичат. Важи и за живописта –цветове, които се обичат. Нещо, което правя за първи път и за мен е важно и много лично – в рамките на изложбата представяме 33 библиофилски екземпляра на моя баща – поета Пеньо Пенев, които са илюстрирани от мен. Всяка една книга е отделен албум. Тя съдържа 5 цикъла от творчеството на Пеньо Пенев и всеки един екземпляр съдържа 5 мои пастелни рисунки. Всеки един екземпляр е уникат и не се повтаря с другия. Към албумите има приложен и диск, който е с гласа на татко, от рециталите, които са си правели в ателието на Шмиргела – големия български скулптор, който е имал един от първите магнетофони UHER (1958-59 г.), където са се записвали. Той е бил така добър и отговорен да предаде лентите на БНР, където са обработени и изчистени от паразитен шум. Това сме ние – Пеневи… – завършва Владимир Пенев лирикът живописец на своето време и добавя, че без поезия не може да живее нито миг.