Столичните преводачи вече имат своя кът, където могат да се срещат с колеги, за да обменят опит, да решават сложни професионални въпроси и просто да си поговорят за литература. Това е разтворилата наскоро врати „Къща за литература и превод” – проект на Фондация „Следваща страница”. Надяваме се, че „Къщата”, чиято поява бе възторжено приветствана от гилдията, ще запълни една празнина в живота на преводачите от последните над 25 години. Стремежът на фондацията е да окуражава качествения литературен превод, основно между езици със статут на редки в световния оборот на преводите, като източноевропейските и арабския език. Място за средището става къща от 30-те години на ХХ век, обитавана някога от семейството на именития български художник Ненко Балкански. Новите стопани на дома все още разопаковат багажи, но ентусиазмът изпълва атмосферата. Първите стъпки по проекта вече са направени, научаваме от Яна Генова, директор на фондация „Следваща страница”:
Фондацията вече е изготвила и постоянно обновява база данни на преводачите, превеждащи от български на други езици, научаваме от Яна:
Преводачите, които превеждат от български на други езици и чийто роден език не е българският, са една все по-намаляваща група хора. Това се дължи, както на западането на катедрите по българистика по света, които отглеждаха подобни кадри, така и на липсата на финансиране от страна на държавата за промоция на собствената й литература в чужбина. Напоследък има раздвижване в тази посока, но средствата са все още пренебрежимо малки.
Сред „гвоздеите” на инициативите на „Къщата” е и обявената Резидентска програма. Към кого е насочена и какви са условията за участие в нея?
Резидентската програма е една от най-милите на сърцата ни насоки в нашата работа, именно защото преводачите от български на чужди езици стават все по-малко – разказва Яна Генова. – Чрез тази програма бихме искали да предоставим възможност на преводачи, които живеят извън България, имат интерес да превеждат от български и го правят добре, да посещават страната за период от 1 до 3 месеца, да работят спокойно в българска езикова среда върху конкретен превод от български, да се виждат с авторите, които превеждат, ако те са сред живите. Тази група е най-важна за нас, защото това са посредниците за разпространение на българската литература в превод.
През януари и февруари резидент на „Къщата” беше полската преводачка Магдалена Питлак, млада българистка, заела се с нелеката задача да преведе един много български и сложен текст – нашумялата книга „Възвишение”, за която нейният автор – Милен Русков, бе удостоен с Европейската награда за литература за 2014 г. Престоят на чуждите преводачи в къщата е полезен не само за тях, но и за българските им колеги, тъй като гостите разказват за ситуацията в собствената си страна, участват в семинари със студенти от Софийския университет. Вече интерес към резидентската програма проявяват кандидати от цял свят.
В програмата на Къщата за литература и превод не са забравени и децата. За тях са предвидени специални инициативи, които да привлекат вниманието им към писането и четенето, разкрива Яна Генова:
Ще имаме специализирана библиотека с два типа книги. Ще сме благодарни и на дарения на литература. Едната много важна насока за развитие на библиотеката ще бъдат български автори, преведени на чужди езици. Събираме всички такива издания, излезли от 1989 година насам, независимо дали са на големи издателства или самиздат. Целта ни е да направим една представителна колекция с това, какво е излизало от български автори. Другата насока в нашата библиотека е история и теория на литературния превод. Библиотеката ще бъде отворена в определени дни за всички желаещи.
Снимките са предоставени от „Къща за литература и превод”
Връзката между България, "Мустаците на Дали" и Пикасо е тема, която би могла да остане широко дискутирана в следващите няколко години, а може би и десетилетия. Причината за това не е свързана нито с новите технологии и изкуствения интелект, нито с..
Най-новият проект на режисьора Стефан Командарев - "Блокова вселена", е един от 35-те селекционирани на най-важния световен форум за филмови копродукции Berlinale Co-Production Market. Всяка година кандидатите са стотици, селекцията е няколко..
Най-новият български филм "Преди да забравя" от днес може да се види в кината. Той пресъздава тъжната реалност на една от най-разпространените съвременни болести – деменцията. Сценаристът Теодора Стоилова-Дончева се вдъхновява от действителни събития...
Абстрактно, безпредметно, геометрично – това е цяла една смислово-градивна концепция, върху която стъпва изкуството на XXвек . Водещата и свързваща идея..
Актьорът Явор Милушев получава наградата "Икар" за изключителен принос към българския театър. Това съобщиха от Съюза на артистите в България. Той е познат..