Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как България вдъхнови последния пианист на Буена Виста

БНР Новини
Снимка: БУЛФОТО
Роберто Фонсека заема мястото на Рубен Гонсалес в последните турнета на легендите от Хавана, въпреки че може да им е внук. Израснал в музикално семейство, на 6 години сменя любимите си барабани с пианото. Когато идва в България през 2008 г., толкова се трогва от атмосферата и публиката, че за следващия си диск пише композицията Bulgarian. В нея има включен ансамбъл български гласове, а самият Роберто признава, че преди всеки концерт в чужбина се старае да навлезе колкото му е възможно в музикалните традиции на съответната страна. Осем години по-късно Роберто отново бе пред българска публика и изпълни своята (а и нейната мечта) – на живо да представи творбата си.

Разликата в мен за тези осем години е, че ще свиря за пръв път Bulgarian в България – това е композицията, вдъхновена от голямото влияние, което ми оказа българският фолклор. За това време доста узрях и ще представя именно опита си, натрупан през годините. На думи това изглежда малко, но смисълът е много по-голям.

Мелодиите от цял свят винаги са били съставна част от музиката на Фонсека. Да не говорим за африканските влияния в кубинската музика въобще. Но за събирач на звуци като него, отвъд неравноделността, важна отлика има и в начините, чрез които се възпроизвеждат ритмите.

Начинът на свирене и звукът на ударните е друг. В Куба, а и в Испания, ръката е в пряк досег с кожата на барабана, докато тук се използват различни палки, откъдето идва по-особения звук.

Което не пречи и той, и негови колеги, като български университетски преподавател, с който Роберто е контактувал, да откриват, че ритмиката, позната на единия, е сходна с тази на другия. Предпочита да нарече това мистерия, както е съгласен с определението на българските гласове като мистериозни. В основата на негов бъдещ план ще има гласове, познати от българо-испанския проект „Еструна":

Днес говорихме да създадем нещо интересно – но държим да го запазим в тайна поради финеса, с който трябва да го изпълним. Но където и да се слушат, всеки ще разпознае това невероятно нещо, което са българските гласове.

За съжаление, светът, в който живеем, е изпълнен с тревоги и насилие и затова посланието на Роберто Фонсека към всичките му слушатели по света е пределно ясно. Насилието не е от днес и от вчера. Нови са само начините, по които това се отразява, както в традиционните, така и в новите медии. За него борбата е важна, доколкото е за свобода и срещу потисничество. Не и когато е война, за да завладееш някого и нещо и да наложиш определена религия. Всеки трябва да си даде сметка, че е човешко същество като другите, че е равен с тях и няма висша религия, която да бъде наложена над останалите. За да завърши, че дори и музиката не трябва да бъде налагана.

Музиката е убежище. С нея изразяваме чувствата, мъките, болките и радостите си. Затова и в музиката можем да се срещнем и да си общуваме без никакви проблеми.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Любов и вино"

Песента "Любов и вино" беше представена от звездата на родната естрада Йорданка Христова през 2023 г., дни преди 14 февруари. Както датата, така и песента обединяват два празника – на виното, и на любовта: "Какво е виното без любовта? Какво..

публикувано на 14.02.25 в 10:25

"Обичам те"

Любовта – основното вдъхновение за много творци – е дала импулс на Кристина Дончева за песента ѝ "Обичам те". Тя е и автор на музиката и текста, разказващ много лична история. Думите идват при Кристина още през 2018 г. под формата на стихотворение. То..

публикувано на 14.02.25 в 09:05
Костадин Гугов

90 години от рождението на знаменития народен певец Костадин Гугов

Роден на 12 февруари през 1935 г. в София, в семейство на бежанци от Кукуш, Костадин Гугов остава известен като един от най-автентичните изпълнители на народни песни от Македонската фолклорна област. "Имах щастието да израсна с песните на..

публикувано на 12.02.25 в 07:30