Близо 300 милиона души по света пишат на кирилица. Това са славяни от Югоизточна Европа, руснаци, украинци, беларуси, представители на десетки неславянски етноси в Русия – кавказки, сибирски, далекоизточни, както и  бивши централноазиатски съветски републики и Монголия. Това е грубата сметка на водещи славянски филолози. Поне 50 езика използват или поне някога са използвали кирилицата. България все още единствена представлява кирилицата в Евросъюза. Културният ни принос с 30-те ни букви е безспорен, тъй като до 2007 г. в елитния клуб имаше само две азбуки – латинската и гръцката. Кирилицата се нарежда веднага след латиницата в класацията на азбуките.

Това си мисля, пътувайки към малкото днес селище Плиска – някогашната първа столица на България (681-893г).  Целта ми е да надникна в един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс – „Двор на кирилицата“.



Открехвам тежката порта, на която са изписани  думите на хан Аспарух, управлявал държавата от 681 до 701 г.  „Тук ще бъде България“.  Дворът  е пълен с посетители, а сред тях е и инициаторът на този храм на писмеността Карен Алексанян. Той е арменец от Ереван, но вече 20 години живее в България. Филолог е по образование и ревностен радетел за опазване на християнските ценности. По негова идея високите над 2 метра кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори и са транспортирани до България. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата на арменската земя. Буквите са разположени свободно върху затревената площ.  Всяка има свое послание с изображенията и орнаментиката си.

Карен Алексанян  ни разхожда из „Двора на кирилицата“:

Буквите не са подредени по азбучен ред. Точно пред входа те изписват думата Плиска. С това искам да се помни, че по заповед на българския  княз Борис I– Покръстител (852-889) кирилицата е  приета като  официална азбука. България е първата страна, сторила това. По тази причина  и музеят  на кирилицата  е направен в град Плиска, първата българска столица, за да може  да се популяризират  културата  на писмеността и на християнството. Кирилицата възниква като църковно-славянска азбука и България е първата славянска държава, приела православието като  официална религия и кирилицата като своя азбука.

Респект пред делото на царя покръстител и обединител на българите лъха от параклиса "Св. Борис I-Покръстител" в края на двора – не голям, но притегателен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на княза светец. Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст – хачкар, на който е написано на арменски: "Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ послучай 1150 години от Покръстването".

Имаме галерия, която в картини разказва  историята на кирилицата. Темите на всички картини са от житието на Св. Климент Охридски и от научните трудове за този период на историка проф. Пламен Павлов. Така зададохме идеите на различни български художници и те вложиха своето майсторство. Основните картини са на  доц. Иван Узунов, ръководител на катедра „Живопис“ на Великотърновския университет, на  младата художничка Михаела Михайлова  и на Валентин Голешeв.



„Дворът на кирилицата“ е жив. Тук получават  своите свидетелства в края на годината първолаците от различни градове - Шумен, Варна, Русе . Той е духовно средище, което прескача границите на страната ни. В последните дни на месец май „Дворът на кирилицата“ беше домакин на Х славянски  международен литературен  фестивал „Славянска прегръдка“. Поети и писатели от 20 държави, които използват кирилицата, рецитираха  свои творби между буквите – продължава разказа си Карен Алексанян.

На тръгване минавам край скулптурите на  княз Борис I-Покръстител и на Светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа, величествено издигащи се в дъното на двора, бдящи над буквите и българското.

Снимки: дворнакирилицата.bg