Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Народната певица Снежана Борисова: „Трябва да пазим традициите си, за да не се обезличим”

БНР Новини
Снимка: архив

Шопската певица Снежана Борисова е със забележителна творческа биография. Професионалният й път е изпъстрен с нови търсения, със смели експерименти, без да загърбва стила на изначалните шопски песни, които изпълнява от дете. За нея те са „съвършеният модел, основата, върху която се гради всичко останало”. Цялото това многообразие е отразено и в звукозаписния репертоар на именитата ни певица: от автентичното шопско звучене, през многогласното хорово пеене в Националния ансамбъл „Филип Кутев”, трио „Българка – Пенев”, квинтет „Лозенки”… до дискоритмите с оркестър „Боляри”. Снежана е и глас в електронната музика на група „Трансформейшън” към спектаклите „Арамии” и „Готови ли сте” на трупата на Нешка Робева. Не по-малко творчески изненади се оказват и записите й на филмова музика за италиано-американските продукции  „Свети Павел”, „Юлий Цезар”, италианските – „Черната завеса” и „Лурдс”. Автор на музиката за всички тези филми е Карло Силиотто.

Певческата дарба на Снежана Борисова, шлифована още в детството сред празниците и делниците в родното село Лозен, по-късно блясва и на световните сцени в Сан Ремо, Париж, Лондон, по време на концертните турнета със сръбския композитор Горан Брегович. След активната звукозаписна дейност, концерти, сценично напрежение в годините прочутата ни певица преосмисля професионалните си занимания. Днес тя ръководи шопски групи за изворен фолклор, грижи се за репертоара им от оригинални местни песни, помага за издаването им в албуми – особено полезно начинание за музикалната памет и приемствеността на селището.

Снежана Борисова е в своята празнична 60-годишнина. Ето как тя преминава във времето чрез спомените на житейския си кръговрат:

Аз имах щастието да се родя в едно много хубаво софийско село – Лозен, в което са съхранени традициите и до днес. Там се празнуват лазарки, коледари, „топене на пръстени”, Бабин ден, Тодоровден. Израснала съм в семейство със здрави традиции. На Коледа седяхме върху възглавници, слагаше се трапеза от „време оно”. Българският фолклор – това е моят живот. Убедена съм, че трябва да пазим традициите си, за да не се обезличим. От постъпването си в ансамбъл „Филип Кутев” аз станах професионална певица. Дотогава бях едно момиче, което знаеше и обичаше да пее песните на своите баби, лели. Ансамбълът е голяма школа. Независимо че вече 15 години съм извън състава му, аз се чувствам частица от него. Имах късмета да работя с Кутевия хор, с певиците, които са основателки на ансамбъла. Те бяха моите кумири, които само бях гледала по телевизията и бях слушала по радиото, а в същото време –толкова земни и добронамерени. Всяка една от тях ми е помагала. Когато учехме тракийска песен, обръщах се към тракийските певици, за родопска – към родопчанките. Сега следвам пътя на моите ръководители, по същия начин разпявам жените, по същия начин работя за дикция и т.н. Нещата, които съм научила в ансамбъла, ми помагат в работата. С Горан Брегович стъпих на световна сцена. Там се научих, че човек дори да експериментира, трябва да запази своите песни. Научих се още повече да ги ценя. Там имах възможност да работя със световни музиканти: Адриано Челентано, Йоргос Даларас, Здравко Чолич, Лучано Павароти беше водещ на фестивала в Сан Ремо, на джаз фестивала в Монтрьо вдигнахме публиката на крака. Там разбрах, че още повече трябва да ценя нашите песни, харесваха се на хората, но трябва да са поднесени във вариант, приемлив за сегашната публика.




За успешната реализация на младите си колеги Снежана Борисова споделя своя личен опит на утвърден професионалист:

Младите колеги трябва да издирват автентичен фолклор, не да залагат на познати песни, вече претворявани от други колеги. Трябва да имат свой облик, свой репертоар. Когато започнах да експериментирам през 90-те години, имах много критики. Колегите ми казваха: „Ти какво си мислиш, има един широк утъпкан път”. Аз знам, че всяко нещо се развива. Навремето песните са съпътствали хората във всяка дейност. Нямало е радио, нямало е телевизия. Днес песните трябва да пазят автентичното, но и да са поднесени във вариант, приемлив за сегашните млади хора – в съвременен ритъм и съвременен аранжимент. Младите трябва да проявят творчество, като заложат на истинското, това което е дошло от нашите деди, защото това е душата на нашия народ. „От нашето по-убаво нема” – казваме ние шопите. Аз съм шопкиня и обичам песните на моя народ. До края на живота си ще им остана вярна.








Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"На края на земята"

Малко преди ремикса на Фабрицио Паризи на песента "Двама", поставяща началото на цял техен съвместен проект, певицата Деси Добрева представи новата си авторска песен "На края на земята". Музиката и текстът са нейни, за аранжимента се обръща към Юлиян..

публикувано на 10.01.25 в 10:15

"Везна"

42-та песен от проекта "Пеещи артисти" е "Везна" в изпълнение на Атанас Пенев, познат като фронтмен на група Б.Т.Р.  Момчил Колев е написал музиката по стиховете на поета Калин Донков. Аранжиментът е на Калоян Колев. Васил Стефанов и Стефка..

публикувано на 03.01.25 в 10:15

"Ключът е Сол" отключва спомените за бащиния дом

Влизаме в новата година с много топлина, която ни дава песента "Ключът е Сол". Поетесата Джина Дундова е намерила вдъхновение за стиховете по време на гостуването си в Тетевенския балкан. Посветила ги е на композитора Димитър Гетов, който е автор на..

публикувано на 02.01.25 в 10:15