Румен Бояджиев е композитор и съосновател на прогресив рок групата „Формация Студио „Балкантон” (ФСБ), създадена през 1975 г. Автор е на повече от 250 песни и аранжор на над 600, които са в репертоара на ФСБ и други български поп певци. Създал е музика за документални и игрални филми, театрална, приложна и детска. Негови са официалните сигнали на програма “Хоризонт” на БНР, на програмата “По света и у нас” на БНТ.

Първият самостоятелен солов албум на Румен Бояджиев – „Бяло” е дълго обмислян проект, съдържащ 14 нови песни.

Ето какво споделя сам авторът – за посланието, вдъхновението и поезията на Даниела Кузманова:

След толкова години в музиката, това е първият ми самостоятелен албум. Въздържах се, защото проектът ФСБ винаги е бил най-важен за мен. След двадесетгодишното ни мълчание, изчаках да направим няколко проекта, за да може групата отново да заеме това място, което бихме искали. Направихме големи концерти, записахме DVD, програмата „ФСБ Симфони“ и концертната програма „Вълче време“. Сега реших да направя албум с такава музика, каквато аз бих искал и с послание към хората, каквото считам, че имам сили все още да направя. Това заглавие беше изходна точка, за да може цялата музика, която идва от него да бъде адресирана към този символ. Целта е да подсетя нашите слушатели, че освен оцеляването има и други човешки стремежи. Има и светлина, обич и щастливи мигове между хората. Всичко зависи от нас. Името „Бяло“ е основната енергия, която движи цялата музика в албума. Аз съм тежък на текстове, а Даниела Кузманова разбира кога едно послание да бъде отправено с думи така, че да бъде лесно облечено в музика. Тя е много силна в това. Все пак това е моят първи самостоятелен албум и много исках да бъде като знаме, като девиз на всичко това, което съм аз като музикант. И съм й благодарен за думите, които написа и които бих искал да звучат в моята уста. Казвайки тези думи с музика изглеждам така, както бих искал и заслужавам. Намерихме правилния път в този проект.

Ето как определя стила си Румен Бояджиев, как твори и какво го вълнува:

Не съм се замислял за стилове, но определено не е прогресив рок, с изключение на няколко неща. Не мисля, че времето е за този вид музика в момента. Спонтанно се поддавам на това, което ми идва отвътре и не се придържам в рамки. Стилът ми е „Румен Бояджиев“. Първоначалната идея, усещането, което можеш да споделиш като енергия - това е талантът, който притежаваме всички и той трябва да се използва в правилна посока. Има много талантливи хора, които не успяват да насочат правилно енергията си и да „излъчват“ светлина, извън личността. Когато усетя нещо в мен, не се ограничавам да го извадя наяве. Наричам го с думи или записвам тема, която пускам на хора, които я усещат и мултиплицират моето чувство с думи, аранжимент, инструмент. Не се плаша нито от адреналина, нито от това, че все още мога да се разплаквам от музика. Гордея се дори. Щом мога да се разплача, щом това може дълбоко да ме трогне и да застане на гърлото като буца, означава, че около мен се случва нещо вярно. Значи че съм жив.

За последните стъпки, премиерата на „Бяло“ и първия сингъл разказва творецът: