Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Дунав Ултра” – преоткрий България!

БНР Новини
Снимка: личен архив

682 километра за 48 часа по течението на Дунав с колело и бягане. Това е предизвикателството „Дунав Ултра”. Стартът е на 20 август на 30 км от гр. Видин – в село Куделин, а финалът е в село Дуранкулак, най-североизточното населено място в България. Повече за инициативата и нейната каузата, научаваме от нейния инициатор Борис Бегъмов:

Инициативата се роди през 2014 година като лично предизвикателство и част от моята собствена промяна, тъй като в миналото водих доста нездравословен начин на живот. Предизвикателството „Дунав Ултра” и преминаването на толкова голяма дистанция в екстремни параметри беше част от новия ми мироглед – споделя Борис. А относно избора на маршрута обяснява:

Поречието на Дунав, както и цялата държава, има изключително интересна история и природа. Ние добре познаваме Черноморието, красотата на Родопите, Краището, но Дунав остава по някакъв начин по-изолирана, но пък изключително атрактивна част
.

Станислав Евгениев, Илиян Лазаров, Филип Лхамсурен, Борислав Йорданов и Борис Бегъмов
В живота Борис е експерт в областта на дигиталния маркетинг, а негови спътници по дистанцията ще бъдат Илиян Лазаров – създател на Интернет платформата RunBG, Филип Лхамсурен – българин с монголска кръв, участник в експедиции в различни части на света, Станислав Евгениев – бивш гребец и фитнес инструктор, който понастоящем работи в сферата на сигурността, и Борислав Йорданов – планински колоездач с рекордно време за преминаване на Стара планина по маршрута Ком-Емине с велосипед. С участието си в инициативата, всеки от тях отправя свое лично предизвикателство към себе си. Ето какво е то според Илиян Лазаров:

За мен на първо място стои чисто физическото предизвикателство. Но реално осъзнах самата кауза и отговорността на „Дунав Ултра” преди два месеца, когато се движих по един веломаршрут в Родопите и видях, че оттам преминават доста хора, голяма част от тях чужденци – холандци, германци. Срещнах дори професор от холандски университет, който проучваше трасето за места, където да води своите студенти, за да изучават природните богатства на България. Тогава реално, движейки се от селце на селце, виждайки как този тип туризъм се е развил, си дадох сметка, че предизвикателството „Дунав Ултра” е като искра, която може да се запали и същото да се случи и по поречието на Дунав.

Дунав е втората по дължина европейска река след Волга, но за разлика от нея минава през редица държави като артерия в сърцето на Европа. И докато в развитите икономики тя се ползва като търговски и туристически път, на територията на България, според Филип Лхамсурен, който е прекосявал участъка с обикновена лодка, поречието на Дунав е уникално с това, че в някои места природата е толкова първична и дива, че човек сякаш се връща хиляди години назад във времето. Борис обяснява, че спортното предизвикателство „Дунав Ултра“ всъщност отправя покана към всички любители на екзотичния туризъм да се запознаят с един удивителен район, незаслужено останал встрани от тяхното внимание:

Районът на Северна България и точно поречието на река Дунав е изключителен с природните си забележителности и историческите обекти. Регионът има уникална история още от времето преди Първата българска държава, от времето на Римската империя, когато тя е достигнала най-широка територия. Българската част на река Дунав е била границата на Римската империя. С цел нейното опазване там са разполагани и развивани самостоятелни градове. На териториите на днешните градове Свищов(римският Нове) и Силистра (римският Дуросторум) е имало римски легиони, готови да отбраняват империята от северната страна към днешна Румъния, където е била територията на даките. Оттогава са се съхранили следи вече повече от две хиляди години. Има места, където, както се шегуваме, ако ходиш по черния път и се спънеш в камък, този камък може да бъде артефакт. Поради трусовете в държавата през последните 20-30 години обаче тези места се обикалят от местни хора, иманяри и други, които търсят имане.

Борис споделя, че докато едни държави трябва да измислят истории и легенди за конкретни местности, за да привличат туристи, България е толкова богата на исторически забележителности, че са необходими много средства те да бъдат опазени.

Въпреки кризата, трябва да се полагат усилия тези наши дадености да се превръщат в конкретни туристически продукти и да се предлагат на света, който е гладен за приключения. Смятам, че това е начин България да популяризира себе си, а така също и за малките общини да генерират приходи, подчертава Борис Бегъмов.

Въпреки че участниците в „Дунав Ултра” си поставят времева рамка от 48 часа за своето приключение, инициаторът на предизвикателството казва:

Посланието ни към хората е да пътешестват бавно и с любов, желание и любопитство, да научават повече за региона.

Участниците в предизвикателството ще снимат и документален филм, целта на който е да се представи поречието на река Дунав и възможностите, които предлага регионът за туристите. Филмът трябва да бъде готов до края на 2016 година.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

През 2024 г. най-много са новите българи от Украйна и Турция

16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г. броят на получилите българско гражданство надхвърля 16 000 – броят им достига този от пандемичната..

публикувано на 03.02.25 в 11:16

Все повече чужденци работят в България по програмите за краткосрочна заетост

През 2024 г. българските работодатели са увеличили вноса на персонал от страни извън ЕС, сочат данните на Агенцията по заетостта. За краткосрочна заетост са пристигнали 15 560 чужденци, или с над 35% повече спрямо 2023 г. Най-много работници..

публикувано на 03.02.25 в 09:35
Министърът на външните работи Георг Георгиев

Няма покана от Скопие за общо честване на Гоце Делчев

Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър.  Георг Георгиев определи отношенията между..

публикувано на 03.02.25 в 09:27