Малко са жителите на днешна София, които свързват името Николай Мартинов, обущар, живял през XVI век, с втория по големина храм в центъра на столицата (след катедралата „Свети Александър Невски”). Историята на този човек, издигнат в ранг на светец, ни връща в 1555 година, във времето на османското господство, когато той загива мъченически за християнската вяра.

Извор на сведения за живота на светеца е житието му, написано от неговия съвременник, приятел и книжовник Матей Граматик, свидетел на описаните събития. Неясно по какви причини Николай решил да остави родния си град Янина, в днешна Гърция, и дошъл в София. След като се установил тук, той се проявил като добър майстор обущар и честен човек, и така спечелил уважението на съгражданите си. Именно затова първенците на града поискали от него да смени вярата си.

Свети Николай е много ярък пример за вяра, за любов към род и родина, но за съжаление малко се поучаваме от такива светци радетели за българщината, разказва предстоятелят на храма, отец Спас, и продължава:

Въпреки че е бил роден в Янина, Свети Николай се е чувствал българин. Бил е изключително благочестив християнин, образец за другите. Многократно отказвал да смени вярата си, но бил напит и насилствено приел исляма. Заради това в продължение на една година Свети Николай не излязъл от дома си от срам. Когато бил призован да изпълнява мюсюлманските обичаи, отново отказал и тълпата от мюсюлмани го пребила с камъни. Светецът бил влачен до местността Търницата, където бил изгорен, а прахът му бил разпилян.

Днес лобното място на мъченика е единственият известен гроб на светец в София. В разказа си отец Спас сравнява пътя му до Търницата с Голготата на Христос и изтъква, че след смъртта му мястото било дълбоко тачено от християните. Те се събирали в дървена барака, която първоначално им служела за църква. През 1895 година, 17 години след Освобождението, живеещите около гроба на светеца поискали да се построи храм в негова памет. Започнало усърдно събиране на средства, свещеник Николай Крапчански, чийто гроб е в непосредствена близост до храма, обиколил почти цяла Европа, успял да вземе пари дори от руския император за строителството на храма. Работата по строежа била възложена на младия архитект Антон Торньов. И така, през 1900 година църквата вече се издигала между днешните улици Пиротска, Опълченска и Цар Симеон.

Въпреки че е обширен, храмът създава усещане за голяма топлота, защото още пази духа на миналите дни и голямата любов, с която е бил изграден. Отец Спас продължава разказа си:

Иконостасът на храма е невероятно произведение на изкуството. Работата по него е плод на 12-годишен труд. Изграден е от братята резбари Нестор и Лазар Алексиеви, които са от Дебърската школа. Аз работя в тези църква от 30 години и колкото пъти да погледна иконостаса, толкова пъти откривам нещо ново. Невероятно е каква фантазия и какво майсторство са притежавали те. Прекрасните иконописи са дело на Николай Ростовцев. 

Какви са хората, които идват в храма на Св. Николай Софийски?

Хора разни. Има хора, които наистина са вярващи и те се познават само по начина, по който се прекръстват в храма. Влизат хора, които са притиснати от нещо и търсят помощ от Бога едва тогава. За съжаление, ние сме консуматорски настроени, това се отнася за целия свят. Много от хората, които влизат в храма, го приемат като супермаркет – палят свещ и чакат помощ. Част от българите са суеверни повече, отколкото ограмотено вярващи. Задачата на нас, свещениците, и на църквата е да направим така, че да остане чистата вяра. Така на базата на вярата ще има учение, на базата на учението ще има грамотна вяра, и мисля, че така много от нещата в Българя ще се променят. 

И до днес всяка година в навечерието на храмовия празник, 17 май, се организира шествие до лобното място на Св. Николай Софийски. В деня преди и след празника мощите на светеца са изложени за поклонение.

Снимки: www.sveti-nikolai.com