В Националната галерия „Квадрат 500” е открита изложбата „Музи и модели”, посветена на голото женско тяло. Извечна тема в изкуството, то вдъхновява творците от Античността до днес. След Освобождението от османско владичество, когато се изгражда новата българска държавност, в София е създадено Рисувалното училище, което по-късно ще прерасне в днешната Национална художествена академия. С изграждането на тези две институции започва и академичната подготовка на българските художници. Куратор на изложбата е Искра Траянова. Тя е избрала произведения на български и чуждестранни майстори на четката от първата половина на ХХ век, чиито живописни творби са част от фонда на галерията.

В българската селекция са известни имена като Никола Танев, Кирил Цонев, Дечко Узунов, Маша Живкова, Борис Иванов, Султана Суружон, Вера Недкова… „Но всъщност се започва с картината на Иван Мърквичка „Къпеща се жена” – посочва Искра Траянова. – Той е роден в Чехия, но е приел българско поданство и се смята за български художник. Така че тази негова работа, която е създадена около 1900-та година, бележи началото на разговора относно „Музи и модели.”

Подборката на творби, рисувани от чужди художници, също включва известни артисти: Морис Брианшон, Морис Лутрьой, Андре Фавори, Жюл Кавайе, Ролан Удо, Филипп Маля́вин...

Целият кураторски интерес е свързан с 10 български и 10 европейски художници, тъй като техните творби са част от фонда на музея - отбелязва г-жа Траянова. – Всъщност, това е първата изложба от поредица подобни начинания, които ще се включат в рамките на новия проект „Пресечна точка”, започнат от Националната галерия.

Целта на този проект е да се откроят културните взаимодействия при срещата на новото българско изкуство с европейския художествен опит. И при тази среща да бъде намерена с изкуствоведите пресечната точка там, където се разпознават и са абсолютно равностойни както европейските, така и българските художници, които, впрочем, са също европейски.

Голото тяло е само повод за демонстрирането на равноправно присъствие на българските художници в европейския контекст, особено в първите четири десетилетия от началото на ХХ век, когато нашият художник вече е с достатъчно изявено самочувствие. Той е добил и много солидна академична школовка не къде да е, а в най-големите европейски центрове. В началото Париж и Виена са водещи, по-късно се включват Берлин, Флоренция и Рим. Така се натрупва един доста добър академичен опит, който започва да дава в страната ни своите плодове.

Ето как на престижни европейски форуми автори от България и от други страни на Стария континент показват своите творби една до друга – в Салона на независимите, в салона „Тюйлери” или в Есенния салон в Париж. Това са много големи форуми, да не говорим за двете участия на български художници в Парижкото изложение. Едното е в 1900-та, другото – в 1937 година. Както и на Венецианското биенале. Така че българският художник наравно със своя чуждестранен колега се утвърждава в европейския контекст на новото съвременно изкуство.

Ако погледнем нашето съвремие – как според куратора се рисува голото тяло?

То се рисува както в древната античност, защото там се създава целият репертоар от пропорции. То е онова дълбоко залегнало в съвременния художник идеално тяло, към което той винаги се обръща – обобщава Искра Траянова.

Изложбата може да се види до 30 октомври.