И през тази година продължиха мащабните проучвания на скалния град Перперикон в Източните Родопи. Моята основна цел беше завършването на изследванията на акропола, цел, която преследваме вече 17 години – посочва ръководителят на археологическата експедиция проф.Николай Овчаров.

Става дума за укрепения град в най-високата му част. Укрепен е през втората половина на ІІІ век, по време на варварските нашествия. Първоначално той не e имал крепостни стени, но след засилилата се опасност в Римската империя от нашествeници, се изграждат мощни стени, дебели до три метра. Именно разкриването на акропола беше нашата главна задача през последните години, не беше лесно, защото се касае за огромно пространство. Но това, което обещахме пред българската общественост и пред правителството, защото работим с целеви субсидии от страна на българските правителства, го изпълнихме.

Археолозите са имали задача да разкрият северната порта на крепостта, за да бъде завършен акрополът. Градът има общо пет порти. Всички са били открити до този момент, с изключение на нея. И е било важно и тя да бъде намерена. Така вече имаме цялостната структура на акропола и тя е наистина изумителна – отбелязва археологът. И припомня седемхилядигодишната история на Перперикон:

Той започва в дълбока праистория като светилище, през бронзовата епоха става огромен култов център – във ІІ-І хилядолетие преди Христа. Но именно в римската епоха той вече добива градоустройството, инфраструктурата, улици, площади, храмове, жилищни сгради и т.н. И продължава така и през Средновековието, с много преустройства. Сега, когато сме проучили всяко кътче от Акропола, можем да кажем, че в него има повече от 40 огромни обществени и жилищни сгради, дължината им достига до 27-30 метра. А във височина са били на 2-3 етажа. Много от тях са имали обществен характер, други са били жилищни. Освен това, в Акропола и в неговото подножие идентифицирахме 4 езически храма. Говорим за храм на Аполон, на Тракийския конник, на иранския бог Митра. И, разбира се, големият храм на бог Дионис, от който започва всичко на Перперикон.

Освен това, археолозите успели да проучат и огромно водохранилище – цистерна, изсечена до 4 метра и половина в скалите. Фасадата й, обърната към главната улица на основния римски път, била оформена с каменни блокове, прецизно издялани и с релефна каменна украса. На Перперикон водата е била събирана в огромни водохранилища. В едно от тях например  се побирали 500 хиляди литра вода. А новоразкритата цистерна се оказала не само място за събиране на вода, но и с красивата си фасада  изпълнявала ролята на представителна постройка при входа на града. Там вероятно е имало чешма, от която пътниците са могли да пият вода.

Недалече от цистерната, на около 30 метра от нея, учените попаднали на останки от внушителна сграда. След почистване на терена видели очертанията й. Тя беше направена от каменни блокове, добре изсечени. Това е един стил, наричаме го перпериконски,  при него се работи с много големи блокове, с тях се правят и крепостни стени, и сгради. Изключителни каменоделци са били тези хора, много добре са оформяли повърхностите – разказва Николай Овчаров. – Буквално в първата седмица стана ясно, че сме попаднали на църковна сграда от раннохристиянския период, защото се очерта абсидата на сградата, източната част – олтара.

Не беше лесно да се проучи такова архитектурно „чудовище”, бих казал, за 3 месеца, колкото и хора да имаше там. Но поради това, че аз разполагам наистина с много добри работници от селата около Перперикон, наистина направихме, бих казал, невъзможното – да разкрием тази огромна сграда, дълга 34 метра и широка 14 метра.

И още нещо важно: храмът е бил епископски. Свидетелство за това са намерените дъговидни каменни пейки, на които сядат епископите по време на служба. Открита е и основата на амвон, от който са проповядвали епископите в този край.