„Следобедът на една идеология” е името на мащабна изложба, която  разказва за близкото ни минало в поредицата „Другото око”. Инициативата е на Софийската градска художествена галерия. В тази поредица галеристите канят през две години обикновено външни куратори, които не са изкуствоведи или художници. Целта е те да се запознаят с фонда на галерията и да предложат своя тема. Така били поканени да направят свой проект неотдавнашният председател на Съвета за електронни медии Георги Лозанов и писателят Георги Господинов. Галеристите работили цяла година с тях, за да могат те да разгледат фонда и да предложат своята тема. Така се родила изложбата „Следобедът на една идеология”. Ето какво разказва Аделина Филева, директор на СГХГ:

Целта беше за всичко това, което се случва след края на работния ден. Не трудовият човек, не този, който е издигнат със своите подвизи по времето на социализма, а умореният човек, който вече е различният човек. Тук могат да се видят темите, които те са избрали: транспорт, атмосферата на града, бит, съзерцание, различните видове празници, веселие. Но и темата  за детството в онези години. И изобщо как ние живеем във времето след работа, тогава, когато човек е уморен. Върху централната стена на галерията пък са събрани няколко творби -  на Петър Дочев, на Вихрони Попнеделев, които представят пътуващите хора. Те вече са уморени, те вече спят. Както казва Георги Лозанов: „Ние проспахме донякъде този строй, но това е и самотата на човека, който може да се вглъби и да съзерцава нещата.” Същевременно има и творби, запечатали празници, които обаче някак не носят непременно веселие. Има една умора във всичко това, което е създадено и което всъщност сме преживели, включително художниците. Но те са сътворили много силни произведения, бих казала, в една на пръв поглед обикновена тема – темата за ежедневието.

Както отбелязва Аделина Филева, всяка година се събират проекти на колегите от галерията. Приемат се, разбира се, и външни предложения. След като всички проекти се прочетат, се събира Художественият съвет и се решава как галерията да подреди своята програма, какво да предложи на публиката.

Тази година и донякъде от предишната имахме  изложби, които обърнаха поглед по един интересен начин към близкото ни минало. Имаше проект за съвременно изкуство, както и експозиция на изкуствоведа Мария Василева, куратор на изложбата „Изкуство за промяна 1985-2015”. „Форми на съпротива (1944-1985 г.)” пък бе проектът на Красимир Илиев. Всъщност, това са три начинания, които имаха три различни гледни точки за периода преди социализма и веднага след това в първите му години. Не знам дали през следващата година  ще се появят начинания в тази посока, дали ще са обвързани с близкото ни минало. Може би посоката ще е различна от това, което представяхме. Защото тези проекти изискват едно особено изследване, когато са свързани с история, както беше при Красимир Илиев. А това означава много работа в архивите, събиране на много документи, за да се подкрепи творческият процес с историята, да се види какво наистина се случва зад творбите.

Но в изложбата на Георги Господинов и Георги Лозанов се търси друго – какво художниците преживяват в своя бит и какво създават. Тази тема не е нещо харесвано или търсено по време на социализма. Едва ли някой иска да гледа уморения и изтощен човек или този, който се е отдал на самота и съзерцание от прозореца на своя дом. Това са проекти, които навеждаха към сериозен размисъл в посока на българското изкуство и връзката с един строй в него, с възможностите да се отдалечиш от този строй, да създадеш нещо, което няма да ти бъде наложено като тема и е различно – обобщава Аделина Филева. В галерията се очакват изследователски проекти, но най-вероятно няма да са в посока на политиката и неотдавнашното ни минало.

Снимки от изложбата: Венета Павлова