Ден преди празника на народните будители в Медийния център на БНР бе проведена заключителна лектория по проект на Института за литература при БАН. Той е реализиран по програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства". Начинанието включва дигитализиране на документи, книги и вещи от фондовете на български майстори на перото: Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Михалаки Георгиев, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Елин Пелин, Никола Вапцаров, Димитър Димов. Те ще бъдат представени безплатно в уникално уеб базирано хранилище на портала "Българската литературна класика – знание за всички" – bglitarchives.org.

Над 206 хиляди са архивните единици в този масив. А времето оставя своите следи върху тях. Самият акт на дигитализиране на такъв огромен брой единици беше непосилен, тежък физически труд – отбеляза Елка Трайкова, директор на Института за литература при БАН. – Но с това, разбира се, не свърши и въобще не се изчерпват същността и смисълът на проекта. Ние трябва и продължаваме все още да структурираме този огромен корпус от материали, да описваме възможно най-подробно и разбираемо какво се случва с всяка една от тези дигитални единици, за да могат хората да търсят, да се докосват и използват този огромен дигитален портал. Уверявам ви, там има наистина интересни неща. Любопитни както за професионалните литературоведи, за историците и за литературните историци, така и за всички хора, които обичат българската литература и искат да опознаят българската култура на ХХ век.

Както отбеляза Юлия Цинзова, директор на Столичната библиотека, това е една от най-големите дигитални платформи не само за българска литература, но и в българската култура. Важно е, че в нея участват със своите ценни и редки ръкописи, книги, периодика Институтът за литература при БАН,  Националният литературен музей и ръководената от г-жа Цинзова библиотека.

Столичната библиотека има вече дигитални ресурси, има няколко платформи, но тази беше предизвикателство наистина… И с обема си за нас тя беше предизвикателство дали ще може да издържат системата ни, мрежата ни, и дали колегите, които обработват графично, ще се справят така, че тя да има нужния вид. Да бъде много достъпна и използвана лесно не само от ученици, студенти, изследователи, родители, но и от българи, живеещи в чужбина.

Според г-жа Цинзова е добре да има продължение на проекта например с рецензии на чужд език. Защото има огромен интерес още от неговото начало както сред нашенци в чужбина, така и сред децата им, които не владеят добре български.

Първоначално в библиотеката бил направен електронен каталог на българските периодични издания до 1944 година. След това – и на детска периодика. Представени с творби са 13-те български писатели, публикувани в детския периодичен печат. Сега там продължават с дигитализирането на периодика за деца до 1944-а.

Прекрасен и просветителски проект нарече начинанието Катя Зографова, главен уредник на къщата-музей на Никола Вапцаров. И още:

За Националния литературен музей това е първият европейски проект, който институцията печели. Разбира се, преди това аз лично съм участвала като външен консултант в няколко европроекта. За нас беше голямо изпитание, предизвикателство и удоволствие да работим с толкова амбициозни и по-опитни от нас партньори като бенефициентите на проекта – Институтът за литература и Столичната библиотека, които бяха наши учители в тази сложна материя, каквато е работата по проекти. Разбира се, Националният литературен музей има огромно количество архиви, които само частично влязоха в дигиталния свод, благодарение на този проект. Така че в бъдеще вероятно трябва да продължим, както каза Юлия Цинзова, в устойчивото развитие на този проект.