Фолклорният Андреевден, наричан още Андреювден, Андрея, Дрейовден, е част от празниците, свързани с осигуряване плодородието през следващата година и неговата защита. Най-популярен е ритуалът, при който сварена царевица и различни други варива се хвърлят нагоре, като едновременно се изричат пожелания. Отбелязва се винаги на 30 ноември – денят, отреден от православната църква за почитане паметта на светия апостол Андрей Първозвани.
Андрей, който от малък търсел божественото, бил ученик на Йоан Предтеча. Един ден стоял на брега на Йордан, когато неговият учител посочил Христос и казал: „Ето Агнецът Божий!“. Андрей тръгнал след Христос и бил с него през целия ден. Той е първият, повикан да тръгне след Спасителя, оттам получил и името Първозвани. Както е известно, Андрей и неговият брат Петър били рибари. След срещата с Христос те започнали да го следват навсякъде и заедно с другите апостоли станали свидетели на Христовите чудеса, смърт и възкресение. Образът на светия апостол Андрей има съвсем различна характеристика в народните представи, в сравнение с църковните текстове, но се откриват и някои сходства с факти от житието му. Например в района на Южното Черноморие той е почитан наравно със св. Никола като покровител на морските бури и хали. В Югозападна България пък разказват, че свети Андрей е баща на свети Никола. Според вярването, на Андреевден денят започва да наедрява с по едно просено зърно, а в някои селища наричат празника Едрей или Едревдън.
Хвърлянето на семената към комина е и жертвоприношение. Прави се с вярата, че така символично хранят мечките и те няма да пакостят на посевите, особено на царевицата. Това идва от реалния живот – нивята, които са близо до горски масиви или граничат с гора, постоянно били опустошавани от горските зверове. В наричанията на Андреевден се казва: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия, да не ядеш хората и стоката!“ или „На ти, мечко, кукуруз, а нам – живот и здраве!“ Мечката присъства и в народните легенди за свети Андрей, според които той побеждава и покорява силното животно. Оттам и още едно име на празника – Мечкинден. В някои селища на Южна България същите ритуали се изпълнявали на 4 декември – деня на Света Варвара.
Снимки: БГНЕС
В българската народна традиция Цветница и Лазаровден са свързани празници, от Лазаровден момичетата се подготвят за ритуала кумичене, който се изпълнява сутринта на Цветница. Тук се спазва много стара обредна традиция, свързана с вярата в..
През месеците април и май посетителите на Историческия музей в град Стрелча имат възможността да се запознаят с традициите около великденския цикъл чрез експозицията "Хубав Великден, йощ по-хубав Гергьовден". Изложбата дебютира още през..
Лазаровден се празнува от православните българи в събота преди Цветница. Основен обред е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. В него участват девойки над 16-годишн възраст, наречени лазарки. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят..
Разкъсана облачност
Ясно