Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радка Кушлева: “Родопската песен и в най-съкровените си тайници носи настроение и поука“

БНР Новини
Снимка: архив

„Родопският славей“, „Дъщерята на Орфей“, „Песенната икона на Родопа планина“ това са определения и израз на възторга на публика и специалисти от изкуството на Радка Кушлева. Оставила е неоценимо наследство от записи на родопски песни във фонда на БНР. Още приживе тя е пример за професионална всеотдайност, любов, новаторски идеи в претворяването на родопския старинен фолклор. Без да  променя характерния му изпълнителски стил, поради историческите обстоятелства, именитата ни певица продължи традицията на нежното, изящно женско пеене на родопчанките. Личи и от откровението ѝ: „Аз пея с онзи вътрешен подтик, вдъхновявал за песни и моите деди“. Така през 1948 г. чрез радио ефира Радка Кушлева докосва сърцата на българските слушатели и за първи път разкрива красотата на родопската песен „на живо“, в предаванията на Националното радио. Песента ѝ „Бела съм, бела, юначе“ бързо се налага като музикалната ѝ емблема.


Радка Кушлева е родена в с. Широка лъка. Наследница е на прочут музикален род  от певци и гайдари. Още на 2 години запява „Заспало е челебийче“ – първата песен, научила от гласовитата си баба Мария Седянкова. Друг интересен факт от музикалната ѝ съдба е първата ѝ конкурсна изява пред микрофона на радио Скопие през 1942 г., когато е едва на 16 години. Там я завежда нейната учителка по музика Надя Бърдарова, а комисията, останала очарована, я кани за редовни участия в ефира. След завръщането си в България Радка Кушлева предприема активна концертна дейност в Родопския край – благодатно време за личния й песенен репертоар. През 1944 г. по нейна инициатива е създаден хор с диригент Атанас Капитанов в Смолян, а когато се установява в Пловдив, е една от основателите на смесения ансамбъл под диригентството на Асен Диамандиев. След лауреатското й звание от световния младежки фестивал в Будапеща тя е поканена за записи в БНР.


Значима е концертната дейност на голямата ни певица с група „Наша песен“, с която обикалят из страната с концерти и пее с Борис Машалов, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова и други. Като човек с неспокоен дух и огромен певчески опит създава формация от своите сестри и дъщери – сестри Кушлеви – Радка, Анка, Мария, Стефка, Соня , Диди. Техните изяви се превръщат в артистични шоу спектакли с акапелните си песни, но и с инструментални изпълнения и интересното си сценично поведение.

Тази година се отбелязват 90 години от рождението на Радка Кушлева. За заветите на своята майка споделя дъщеря ѝ Диди Кушлева – вокал и акордеонистка на „Сестри Кушлеви".




За мен е голяма чест и гордост да съм малката дъщеря на Радка Кушлева. Когато говоря за майка ми и приживе съм плакала винаги, чувайки нейния глас. Тя беше необикновен човек. Нейният характер, нрав, възпитание и култура бяха невероятни. Няма такъв човек в нашия род, когото да оприлича като нея. Първо като певица и после като човек. Винаги ни е съветвала да бъдем на сцената неподражаеми, да бъдем изрядно облечени, да не влизаме в пререкания с колегите. Няма нещо, за което да не сме я послушали. Тя е първата певица, запяла и популяризирала родопската песен още през 1942 година. Създава дует през 1948 - а, квартет – сестри Кушлеви, а легендарния състав през 56 – 57 г., когато влиза сестра ми Соня, а аз 69-а, като акомпаняторка и певица. Бяхме рамо до рамо 24 часа в денонощието с нашата майка, до нейната кончина по време на турне във Велико Търново.


Фамилия Кушлеви направиха много за съхранение и популяризиране на репертоара и делото на Радка Кушлева. За инициативите по повод 90 годишнина на родопската певица напомня Диди Кушлева:


През 93-а година направихме първи национален конкурс „С песните на Радка Кушлева“. През 96-а и 99-а повторихме и потретихме. Тази година Константин Лазаров предложи по случай 90 годишнината да се открие изложба в Етнографския музей към БАН. Държавният архив в Смолян откри изложба с материали от личния ни семеен архив. Дарихме снимки, костюми. Благодаря на всички, които проявиха интерес към моята майка.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Деца изписват яйца в работилница на Националния етнографски музей

Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..

публикувано на 28.04.24 в 06:30

Празнуваме Лазаровден

На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди..

публикувано на 27.04.24 в 06:05

Великденска работилница за писани яйца в Пазарджик

Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Пазарджик (ул."Отец Паисий" № 8). Специалистите от етнографския отдел на музея..

публикувано на 23.04.24 в 08:10