Дъщеря на известния български архитект-урбанист Йордан Тангъров (1928 – 2015), Бистра Джонсън израства с неговите проекти и архиви и започва своята кариера като инженер. По-късно се омъжва за англичанин и живее на Запад. Днес домът й е в Париж. В последните години тя отдава все повече време на писането, а най-новата й книга е англоезична: „Градът, който не остарява: историята на София“ (The City That Does Not Age: The History of Sofia). Книгата предлага интригуващо пътуване в бурната история на древния град, който е бил част от три империи: Римската, Византийската и Османската.

Какво събужда писателската страст у Бистра Джонсън? Оказва се, че импулсът да пише идва от родната земя и от проучванията на големия български археолог Георги Китов (1943 – 2008) след 2004 година.

Това стана по времето на големите археологически открития в Долината на тракийските царе. Предполагам, че и носталгията изигра своята роля, си спомня Бистра Джонсън.  – Бях наистина въодушевена от находките на г-н Китов и написах кратък разказ по темата. Съпругът ме беше впечатлен и ме насърчи да напиша книга. Така се роди „Тракийската принцеса“, исторически роман с елементи на фантастика, но приложени с мяра. Тя бе последвана от „Приказки от бъдещето“- научно-фантастична хроника, и от „Тайните на долината на Лоара“, историята на долината на голямата река в епохата на Ренесанса.

Интересен е замисълът и на най-новата книга на авторката, посветена на древната София.

„Градът, който не остарява: историята на София“ бе замислена като съвместен проект между мен и моя баща. Аз разполагах с ексклузивен достъп до неговите архиви, а той от своя страна трябваше да напише частта за емблематичните сгради на столицата. За съжаление, той напусна този свят преди две години и аз бях призвана да завърша проекта сама. Това не е учебник, но текстът е много четивен и е насочен към широката аудитория. Книгата не иска да поучава, а по-скоро да събуди любопитството и да подтикне читателя да открие нови неща по темата. Да изследваш миналото на един град е като криминално разследване; то е увлекателно като трилър! По време на моите проучвания при работата по книгата се натъкнах на голям брой неизвестни поне за мен факти, но във всеки случай всичките много интригуващи. Например, мога да спомена панегирика, посветен на римския генерал, впоследствие император, Антемий, който триумфира в битка срещу хуните, барикадирани зад стените на Сердика (днес София) през зимата на 466-67 г. Поетът, създал произведението, е Сидоний Аполинарий, който по-късно е провъзгласен за светец. В стремежа си да поласкае своя патрон, той възхвалява битката, която иначе можеше да убегне от вниманието на историците. Мога да спомена и впечатленията на чужденците, посетили нашия град: това са отзиви често субективни и противоречиви, но винаги интересни, предоставящи различна гледна точка, различен зрителен ъгъл. Дали ще споменем византийския сановник Григорий Антиох, който в едно писмо се жалва от трудностите, които изпитва в Сердика, а след това съжалява за казаното, или английската аристократка лейди Монтегю, чийто подчертано еротичен разказ за посещението й в местен хамам през 1717 г. вероятно е вдъхновил френския художник Енгър за неговия шедьовър „Турската баня“. Или пък френски благородник, който пребивава в София през 1782 г. и между другото пише в мемоарите си, че единствената проява на кокетство на българските момичета е да разресват дългите си коси, стигащи чак до петите.

Днес често мислим за градовете като за туристически дестинации – и със София не е по-различно. В последно време българската столица набира популярност сред туристите, но се оказва, че все още твърде малко се знае за нея и особено за нейното богато минало.

Това е проблемът – няма достатъчно литература по тази тема, има пътеводители, но хората често ми задават въпроси. Ето защо мисля, че книгата ще е от полза, защото е лесна за четене и предлага интересни ракурси. Наскоро попаднах на статистически данни, че София е един от най-евтините градове не само в Европа, но и в света. Според мен обаче нашият град може да предложи много повече от евтина бира и хамбургери, казва в заключение писателката Бистра Джонсън.

Снимки: личен архив