С архитектурното си великолепие Дворецът на културата в Перник е един от символите на града. Вече 60 години за перничани това е духовно средище, място, в което общуват с националните и световните културни ценности и традиции. Мнозина са прекрачили прага му, за да влязат в света на музиката, танца, художественото слово, изобразителното изкуство. Изкушените, открили възможността да развиват своя талант, се включват в професионални и самодейни форми на обучение. Оттук тръгва професионалният път на български творци, достигнали в годините световна слава. Дворецът дава сцена на видни музиканти, поети, писатели, художници, интелектуалци.
За миналото и бъдещите инициативи на многобройните художествени състави разказва директорът на Двореца на културата Петьо Фетфов:
На 10 февруари 1957 г. Дворецът на културата е открит като сграда. Тя е уникална, но още по-уникални са съставите в нея. Духовият ни оркестър е създаден през 1902 г. и е престиж за институцията. Участва във всички прояви на града, гостувал е в много европейски страни. Дълги години диригент беше Христо Тонев, а сегашният е Трифон Трифонов.
Гордеем се и с камерния оркестър „Орфей“, който обогатява музикалния живот на града ни. Създаден през 1971 г. от Райчо Христов, съставът е изнасял концерти у нас и в Германия, Холандия, Норвегия, Гърция… Традиционните матинета, в които участва, се посещават от постоянна публика, популярен е в цяла България. Третият оркестър, но не и по значимост, е народният, Съставен е от професионални музиканти преди около 60 години.
Нашият ансамбъл за народни песни и танци „Граовска младост“ е отличен с много награди: златен диплом от Португалия, грамоти от различни фестивали в Европа, осъществил е турнета в Европа и Северна Америка. Фолклорните състави на Двореца често гостуват на българите, останали за границите на България при „прекрояване“ на политическата карта. Преди по–малко от месец гостувахме на наши сънародници в Звонци – село, населено от българи, останали зад границата след Ньойския договор (1920 г.). Често гостуваме и в Република Македония.
Към съставите на Двореца е и камерен хор „Иван Топалов“, създаден през 1987 г., той носи името на първия си диригент. Участва в много концерти, а миналата година осъществи успешно турне в Италия. Имаме още и общинска школа по изкуства. Над 100 деца изучават музикални инструменти – пиано, китара, цигулка и др. Интересът е голям, тъй като Дворецът организира конкурс за изпълнители на класически инструменти. Тази година той се провежда на 28, 29, 30 април. Участват малки изпълнители от цялата страна, имаме гости от съседните – Македония, Сърбия, а миналата година – и от Прибалтийските републики. Традиционно организираме и „Ноемврийски музикални дни“. Миналата година бяха открити с концерт на световно известната пианистка Ива Въгленова. Тя живее в Париж, но е започнала музикалната си дейност в Двореца на културата. Това е едно от имената, донесли международна слава на България. За 60-годишнината дойде от Лондон джаз певицата Маринела Пашова – също свързана с Двореца. Тук е работила популярната народна певица Гуна Иванова, както и един от най-добрите акордеонисти на България – Иван Иванов, Кирчо Методиев – блестящ изпълнител на наши народни песни и много други. На 21 април предстои концерт на духовия оркестър с оперната прима Елена Механджийска. Всички, които се интересуват от нашите програми, могат да се информират от сайта на Двореца.
Снимки: личен архив
На 30 август, по време на Националното честване на 148-ата годишнина от Шипченската епопея се открива изложбата "Дългият път на националния химн" край величествения Паметник на свободата на връх Шипка. Точно на това историческо място, където преди..
Студентите по славистика от Фрайбургския университет имат интерес към изучаването на български език, литература и култура. Нещо повече - от една година български език вече може да се запише и като първа специалност както всеки друг славянски език...
След миналогодишното юбилейно издание на "Аполония" и срещата с творци, оставили своята артистична следа в 40-годишната история на фестивала, Празниците на изкуствата отварят нова страница, протягайки ръка към бъдещите големи имена. Още повече, че..
В сърцето на София, във величествената сграда на СУ "Св. Климент Охридски", бе разкрита една частица от албанската душа. Става дума за..