Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цветница – с дъх на пролетно пробуждане

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Всяка пролет, седмица преди Великден, християните отбелязват празника Вход Господен в Йерусалим, който подготвя вярващите за великото събитие Възкресение Христово. В България той е известен още като Връбница или Цветница – празникът на цветята и зараждането на новия живот. Отбелязва се във всеки дом, особено от хората с имена на цветя, дървета и всичко свързано с тях. А българските имена с дъх на пролетно ухание са повече от сто, затова и денят е обгърнат с особена празничност. Рано сутринта млади и стари отиват на църква с дъхави цветя, здравец и върбови клонки, с които да закичат иконите на Иисус Христос и Божията майка. След Светата литургия всички отнасят в дома си осветени върбови клонки, за здраве и благословия. Българските храмове са изпълнени със стотици православни, дошли да почетат Светлия празник. Приповдигнатото настроение наистина е всеобщо, защото не само вярващите взимат участие в тържеството на този прекрасен християнски празник. Той заразява и увлича всички със своя заряд, поривите на настъпващата пролет, топлите слънчеви лъчи, красивите цветя, които покриват паркове и градини с нежни свежи нюанси.

В християнската традиция празникът Вход Господен в Йерусалим напомня за тържеството на Божественото начало, но също и за нелеките пътища, които водят към него. В самата си същност той е свързан и с по-далечните исторически събития, когато Макавеите очистват храма на Йерусалим от идолопоклоничеството. Запазили спомена от това важно за юдаизма събитие, хората приветствали Иисус Христос с надеждата, че той ще ги освободи от римляните, така, както навремето Макавеите освободили прадедите си от гръцкото подтисничество. Те Го поздравявали с палмови клонки и “Осанна!”, защото виждали изпълнението на пророчеството, че Царят юдейски ще дойде, за да “възвести мир на народите”. След като Христос не ги повел на въстание, те се отдръпнали от него.

Това е един прекрасен пример за това, как ние често посрещаме с големи очаквания хората, заслепени от излишни емоции, които ни отвеждат от една крайност към друга, подобно на хората, които посрещнали Спасителя с радостни възгласи, а после го хулели.

Днес, повечето от хората, които посещават масово храмовете у нас на Големите християнски празници, свързват православните традиции и с измолването на добро здраве и благополучие. Около празниците покрай храмовете цари суматоха, продават се неосветени свещи, цветя и всякакви други сувенири, а черкуването сякаш отива на заден план. В тази връзка дълбокият смисъл на прогонването на търговците от храма е един пример за това как хората трябва да се отърсят от земното, когато се отдават на духовното.

Затова Църквата ни приканва в Божия дом да забравим всичките си земни грижи и страдания, за да си припомним как в дните преди Великден Христос раздаде и благослови хляба и виното, а после смирено уми нозете на учениците си преди да поеме по пътя към Голгота.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Посолство на България в Рим / Фейсбук

Академични зографи изрисуваха православни сцени в католически храм в Салерно

При реставрацията на католическата църква "Мария Сантиссима дел Розарио ди Помпей" в гр. Салерно, Италия, храмът бе зографисан с два православни стенописа, съобщи във Фейсбук посолството на България в Рим.  Стенописите с Тайната вечеря и..

публикувано на 06.02.25 в 11:13

Църковен календар – 6 февруари 2025 г.

На 6 февруари Православната църква почита един от т. нар. апостолски мъже – ученици на Христовите апостоли – преподобни Вукол, епископ Смирненски, честваме и преподобни Варсануфий Велики и Йоан Пророк – живели аскетически в манастира на Авва..

публикувано на 06.02.25 в 06:00

Митрополит Антоний за Православието като духовен мост между културите

Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен, Виена, Стокхолм, Малмьо, Осло и Париж. Първоначално, седалището на българския Западноевропейски..

публикувано на 05.02.25 в 13:40