Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сорина Богомилова: Народната песен е моят живот – вчера, днес, утре

Снимка: личен архив

Познавачите на специфичната граовска песен ще оценят изначалния ѝ стил, а меломаните ще бъдат докоснати от блестящото ѝ пеене. Наследила граовския ген и дарование от рода си, Сорина от дете „попива“ майчините и бабините песни. Забележителното за соловия ѝ репертоар е, че изграден само и единствено от песните на родното ѝ село Дивотино, което принадлежи към Граово (фолклорна подобласт на Шоплука).

Професионалният ѝ път е белязан с върхове, признания, популярност у нас и по света. Път, тръгнал от семейството, училищните и читалищни сцени, селските празници, за да стигне до престижните световни зали като солистка на НФА „Филип Кутев“. През 1985г. Сорина сбъдва мечтата си да е член на прочутия ансамбъл, където опознава спецификата и на песни от другите фолклорни области, а по-късно е и солистка на многогласните им хорови аранжименти. Често участва във различни камерни формации, една от които е трио „Вечерница“. За радиорепертоара си тя остава вярна на старинната граовска традиция. Записите ѝ на характерните за Пернишкия район „сватовски песни“ с типичното „тресене“ са еталон за граовския стил. Мечтата ѝ е да издири и запише песните на баба си Спасия, прочута с не само в с. Дивотино. Сорина Богомилова се гордее и с композиторите, аранжирали песните ѝ под съпровода на ОНМ на БНР – Коста Колев, Росен Генков, Боян Нанков, Христофор Раданов. Готови за запис са още 12 песни, аранжирани от Николай Петров и Георги Андреев. Сорина не отрича опитите на музикантите да осъвременяват фолклорната ни традиция, стига да е вплетена с вкус и професионално. Участвала е в съвместни изпълнения с поп певци, който са търсили ефекти на изкусното й граовско пеене.

През тази година Сорина Богомилова отбелязва своята 50-годишнина, белязана с много песни и спомени, които споделя с удоволствие:

За мен народната песен е всичко, след семейството. Животът ми е народната песен. Аз пея само автентични песни, а обичта си към фолклора наследих от моите родители. Баща ми е бивш музикант, вуйчовците ми са танцьори, хореографи. Един от тях е бивш танцьор от ансамбъл „Пирин“. От 6-годишна танцувам и пея. Пяла съм в училищния хор, свирих на тромпет в училищния оркестър до 7 клас. Като певица ме забеляза учителката по музика – г-жа Благоева. Заведе ме в Перник, в Дома на миньора. Там диригент бе Боян Нанков, заедно с неговата съпруга – известната певица Радка Алексова. От Радка, от Павлина Горчева се научих на граовското тресене. Боян Нанков ми помогна  във вокалите. След това Гуна Иванова ме упъти в ансамбъл „Филип Кутев“. Искам да благодаря на диригентите, с които съм работила - Мария Лешкова, Стефан Драгостинов и сега на Георги Генов, че са ми поверявали солата на едни от най-известните песни: „Полегнала е Тодора“, „Кажи, Ангьо“, „Айде слънце, зайде“, песента на Кюркчийски- „Пиленце пее“, която се пее в секстет и аз съм солиращ глас, също пея соло и в последната песен на Георги Генов – „Мето лаже“.

Пожелаваме на юбилярката Сорина Богомилова все така с глас и песни да слави фолклорното ни наследство у нас и по света.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50