Малко преди да стане ясно, че изкуственият интелект на фейсбук е бил изключен от мрежата заради измисления от самия него език, автоматичният им превод от български не даваше признаци за интелигентност. Описаният от нас клип „Чукаме на дърво“ бе доста нецензурно автоматично предложен като английски превод на съответните потребители. Затова, когато част от замесените музиканти завършиха със записите на нов проект, внимателно обсъдихме възможните автоматизирани последици. Оказа се, че самото им име „Гатанка“ на френски се превежда със загадка, да не говорим за едната от финалните им пиеси – „Поднасянето на петела“, която със сигурност би привлякла клиенти на сайтове, класирани c Х.
И ако подобно начало ви се струва леко отместено от същината на зададената в заглавието тема, значи е време да влезете в час как се създава спонтанен джаз. Виждайки горния клип във Виена, където работи, саксофонистът и кларинетист Любомир Господинов взима първия самолет и пристига в София в деня, когато протагонистите от клипа Теодосий Спасов и Ерол Ракипов влизат в студио за нещо „по-сериозно“. Ерол, който е работил с Любомир, го предупреждава да си вземе саксофона и така се ражда първата част от проекта „Да чукнем на дърво“. Дни по-късно отзивите от половината час записана музика са толкова добри, че Теодосий свири отново сбор, докато Ерол и Любомир се връщат от Бърно във Виена. Отпуските се отлагат, а Любомир добавя към багажа си и бас-кларинет.
Уговорките в студиото са кратки, разсвирването – също. Уточнени са само донякъде тоналности и ритми, структури и продължителност. Фантазията на кавала поема по своя пътека след уводното ромолене на маримбата. Сопран-саксофонът опонира и се разлива в слънчево сияние. Кавалът тегли към облаците, ниските регистри на маримбата закотвят към полето и така след около седем минути се ражда посветената на големия български разказвач Йордан Радичков пиеса „Опит за летене“ – естествено по едноименното му произведение, играно десетилетия наред и на голяма сцена.
А иначе, името „Гатанка“ е дадено от Теодосий – преди почти 20 години той и още двама български джазмени – Анатолий Вапиров и Стоян Янкулов, попадат в Маями, обаждат се на Ерол и така раждат квартет „Приказка“, който след връщането им в България продължава известно време като FairyTale trio. А какъв по-хубав преход в уважение към традициите и свободата в интерпретациите им от прехода от разказването на приказки към отгатване на скритите послания на гатанките. Музиката на Ерол, Теодосий и Любомир задава настроения, а да им отговорите, си остава за вас.
Вече няколко десетилетия познаваме легендарните български изпълнители Васил Найденов и дуета Братя Аргирови поотделно, но едва сега те за първи път записаха обща песен със заглавие "Там, на завоя". Текстът, в който се разказва за любов и надежда, но..
2024-а беше повече от успешна година за Б.Т.Р. – една от най-значимите български рок групи отбеляза своята 30-а годишнина с национално юбилейно турне, финал на което поставиха два последователни концерта в Зала 1 на НДК, и с европейско турне. Новата..
Канадският контратенор Никълъс Бърнс ще изнесе рецитал барокова музика в съпровод на Камерен оркестър. Музикалното събитие ще се проведе в Камерната зала на Софийската опера на 6 февруари. Ще прозвучат арии и инструментални пиеси от Йохан..
Двама изпълнители от различни поколения, но със сходна визия за музиката се събират в дует – това са Графа и Дара Екимова, а съвместната им песен е..