За да проникнете в тайнствения й свят ще се наложи да се екипирате с удобни обувки, да преодолеете страха си от тъмни и клаустрофобично тесни пространства и най-вече – да разгърнете въображението си до край. Само така ще усетите магията на това фантастично място, скрито в пазвите на Стара планина. Добре дошли в пещера „Венеца“.

Пещерата се намира край село Орешец в Северозападна Стара планина, недалеч от Белоградчишките скали. Открита е на мястото на каменна кариера още през 1973 година, но отваря врата за посетители чак през 2015 г., след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети, стълби и пр. С помощта на цветното светодиодно осветление пещерата оживява в цялото си величие пред погледа на изумения от красота й турист. Засега са разкрити 5 огромни зали, а общата дължина на коридорите й е около 300 м. Корали, кристали, сталактони, сталагмити, сталактити, хелактити. От всичко има в тази пещера! Да не говорим, че голяма част от образуванията са от полускъпоценния камък оникс. И всяка зала е различна! – обяснява разпалено водачът ни Бори Борисов, който посреща групите на входа на пещерата.

Но, за да проникне в подземното царство на „Венеца“, любознателният посетител трябва да се провре през много тесен отвор, а стълбите и парапетите са хлъзгави, тъй като влажността е около 90 процента. Така че преживяването не се препоръчва за хора с физически затруднения. А това, което се разкрива пред погледа, си струва усилията.

Уж си под земята, а имаш чувството че гледаш филм на National Geographic за сътворението на Вселената или пък някоя холивудска продукция за извънземни форми на живот. Ей онова образувание там, което току-що преля от охра в тъмнолилаво не прилича ли на гигантска отровна медуза, носеща се в безтегловността на фона на изящен будистки храм?



Наблизо пък се мяркат тъмносините очертания на молеща се Богородица. Силуетът й бавно потъва в мрака преди отново да се появи, този път осветен в златисто от прожекторите.



През това време на заден план изпъкват многоцветните силуети на галактически мъглявини, на ококорени чудовища и плачещи девойки. Всеки вижда онова което въображението му рисува в полумрака на пещерата. А иначе образуванията си имат официални названия, като "главата на пеликана", "нощната лампа", "лалето", "ръката на Бог“ и пр.

Имаме си образувания, които на други места ги няма. Например ще видите сталактити, които растат настрани. В другите пещери те повечето са конусовидни. Това е изключително рядко природно явление! – хвали се Бори Борисов.

И още една атракция отличава „Венеца“. Стопаните й твърдят, че е приютила най-голямото пещерно образувание у нас. Най-големият сталактит се намира в „Магурата“ в Северозападна България и е с обиколка 6 метра. А във „Венеца“ имаме 25-метров сталактон. И целият е от оникс – гордо заявява водачът ни.

Разказва как, когато открили пещерата през 70-те години на ХХ век, тя била пуста, но сега вече може да се похвали със собствена фауна. Прилепи преди не е имало, тъй като тя е била капсулирана, но когато отворихме, за да правим пътеките, в нея се нанесоха 9 прилепа и сега вече те са 25. В недрата на залите пък пъплят миниатюрните представители на т. нар. троглобионтна колембола.

Уникалното осветление на „Венеца“, на стойност 80 хил. лв., е дело на проектант от Израел. Но системата ни на два пъти вече гръмна, вследствие на гръмотевична буря. Затова пещерата не работи при лоши метеорологични условия – обяснява водачът ни. Иначе обиколката на „Венеца“ продължава  около час, а работното време е от 9 до 17 часа. Понеделник е почивен ден.

Материалът е изготвен със съдействието на проекта „За Балкана и хората“ и WWF- България