Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ангел Добрев: "Гъдуларският звук най-дълбоко бърка в човешката душа – може да те развесели, разиграе, разплаче…"

Снимка: личен архивАнгел Добрев е известно име в съвременния ни фолклор. Житейската му съдба, професията, любовта към музиката са изцяло отдадени на гъдулката. Творческото му амплоа съчетава качествата на вдъхновен инструменталист, композитор, автор на аранжименти на песни, оркестрови пиеси, преподавател и майстор-лютиер. Още в детството, в родното си етрополско село Ямна, Ангел Добрев е привлечен не само от гласа на гъдулката, но и от желанието да я изработва, повлиян от уменията на дядо си. На този детски спомен дори посвещава пиесата „Гъдулката на дядо ми“.


Стъпка по стъпка гради майсторското си свирене. От 1982 г. е солист-оркестрант в ОНМ на БНР, където свири и до днес. Тук той активно твори и записва над 400 произведения. Създава и участва във формации, в които нестандартно комбинира гъдулката с флейта, мандолина, контрабас, вокал в търсене на нови звукови съчетания. Композиторските му експерименти обаче не накърняват предаността му към старинното музикално наследство на гъдуларското свирене. Активна е и преподавателската работа на Ангел Добрев: обучава деца в Двореца на децата-София, също студенти в Софийския университет. Автор е на учебниците „ Да свирим на гъдулка“ (I и II част, преведени и на английски), „Христоматия за изучаване на инструмента гъдулка“. През 2015 г. му е присъдена научна степен „доктор“ в областта на методиката на преподаването. Участва в различни международни семинари, курсове за обучение по гъдулка на чужденци, свири в музикални проекти с колеги от чужбина.

60-годишният Ангел Добрев споделя виждането си за естетиката на гъдулката, както и свиден детски спомен, предопределил съдбовната среща с любимия инструмент:

„Смея да твърдя, че съдбата си знае работата. Първите стъпки бяха в читалището в Етрополе с първия ми учител Васил Спиридонов, след това – НУФИ в Котел, където бях завладян от красотата на народната музика. Продължих в Академията в Пловдив, там срещнах добри музиканти. Когато постъпих в ОНМ на БНР, бях заедно с Атанас Вълчев. Всички сме поклонници на Атанас Вълчев, на неговото голямо изкуство. Той се опитваше да качи гъдулката на по-високо ниво, да я сравнява с цигулката. За себе си твърдя, че се старая да остана традиционалист, пазител на традицията в нейната старинна звучност, да съхраня непреходното в народната музика и да я пренеса във времето. Гъдулката умее да развесели, разиграе, разплаче всеки. Дълбоко бърка в човешката душа, разказва истории със звука си, така, както едва ли друг инструмент може да го направи.

Ще се върна към 1969 г. Татко ми купи гъдулка, дори и в този момент я виждам как стоеше на чергата в селската ни къща в с. Ямна. Идвайки от училище протегнах ръка да извадя тон, мелодия, но не се получи. Оказа се, че лъкът не е намазан с колофон – това беше и първото ми разочарование. И така се започна…“

Странджанско хоро – изпълнява Оркестърът за народна музика на БНР, композитор Ангел Добрев

„Гъдулката е част от българската самобитност. Чужденците я възприемат по-скоро като екзотика. Не съм съгласен с тези, които казват, че чужденците ще ни откраднат фолклора. Това не може да се получи, дори и да свирят на наш народен инструмент, те не могат да го почувстват както един българин. Българският фолклор е код, който е заложен в природата ни. На мнение съм, че младите хора у нас харесват народната ни музика. Ролята на нас, учителите, е да намерим път към тези хора, като им покажем колко е красива и вълнуваща българската народна музика“.

А с такива творци от професионалната класа на Ангел Добрев, това със сигурност ще се случи.

Още от категорията

"Кажи ми, горо"

Макар че тачим Васил Левски като светец, не са много народните песни, посветени на него. Днес ви предлагаме една от тях – "Кажи ми, горо" – в изпълнение на децата от Вокална група "Карловойс" с художествен ръководител Анита Илиева. Йордан Илиев е автор..

публикувано на 19.02.25 в 10:15
Портрет на Васил Левски, худ. Дионисий Дончев

"Не пей, славею, имам време, не бързам…"

"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее" – така поетът и революционер Христо Ботев описва своя приятел Васил Левски, когото определя като..

публикувано на 19.02.25 в 08:15

"Виновен"

Група Остава открива годината с нова песен и мини клубно турне. "Виновен" е заглавието на новия сингъл, който уверено бележи пътя към нов албум. И макар че първата реализирана песен от бъдещата колекция е предишния им сингъл - "Мона Лиза",..

публикувано на 17.02.25 в 10:15