България тържествено отбеляза 170-та годишнина (6 януари 1848 г.) от рождението на Христо Ботев – гениален поет и един от най-обичаните ни национални герои.
Той загива през 1876 година в Априлското въстание срещу господството на Османската империя. В разгара на въстанието поетът организира чета от над 200 души, която с кораба „Радецки“ акостира на българския бряг на р. Дунав, за да подкрепи въстаналите българи. Три дена по-късно Ботевата чета е разбита от башибозушки отряди, а Христо Ботев пада убит в близост до старопланинския връх Околчица. Неговият подвиг има широк отзвук в цяла Европа, където се надига мощна вълна на солидарност с българския народ, борещ се за своята свобода. Героичната му смърт увенчава краткия му живот, посветен на българския дух и националната ни кауза.
Тържествата по повод 170-тата годишнина от рождението на Ботев започнаха в родния му град – Калофер с редица изяви, сред които митинг-поклонение в мемориалния комплекс „Христо Ботев“ и полагане на „Гирлянд на славата“ пред паметника на националния ни герой. В цялата страна годишнината от рождението на поета-революционер бе отбелязана тържествено. В София Регионалният исторически музей, Столична община и сдружение „Народно дело” почетоха годишнината на поета в сградата на музея. Там бе валидирана пощенска карта, посветена на великия българин. Оформянето на пощенската карта е извършено от художника Стоян Дечев, по известна картина на Александър Поплилов.
„Левски е земята на България, а Ботев е нейното небе”, каза Стоян Дечев, цитирайки един от гениите на българското изобразително изкуство и художествено слово – Илия Бешков.
Представен бе и шедьовър на изкуството от средата на ХХ век – бюстът на великия Ботев, дело на забележителния български творец – скулптора Йордан Кръчмаров. Бе открита и уникална изложба от колекцията на инженер Георги Мъндев, посветена на живота и дейността на поета.
По този повод кметът на София Йорданка Фандъкова каза:
Благодарна съм на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и на Български пощи и на Сдружение „Народно дело” за включването в нашите инициативи с това важно събитие. Поздравявам организаторите, защото наш дълг е да пазим паметта на Ботев, както и неговите завети. Наричаме Ботев гениален поет и революционер. Това, което написа Ботев, той го живя, като избра да се бори за свободата на България. Това е изборът на свободния по дух и мисъл човек, който написа: „Истината е свята, свободата е мила”. И остана във вечността, в списъка на нашите национални герои, пред които се прекланяме и днес.
По повод започващото европредседателство на България министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски отбеляза, че много достойни българи имат своето място не само в нашата история с посланията, които са отправили и които са ценност не само за нашето общество. Важно е да се разбере, че в България редица личности, които така или иначе историята е квалифицирала като национални герои, са допринесли и за свободата, и за идеалите на цяла Европа.
На 17 февруари православната църква възпоменава Свети великомъченик Теодор Тирон, както и преподобни Роман Търновски. В град Амасия, в Понтийска област, по време на гоненията срещу християните при император Максимиан (286–305 г.), воин на..
На 16 февруари Православната църква чества паметта на свети мъченици Памфил и Порфирий. Честваме и свети Флавиан, архиепископ Константинополски. Св. мъченик Памфил бил голям аскет и много се трудил за преписването и поправянето на грешки в..
На 15 февруари, Българската православна църква възпоменава свети апостол Онисим, преподобни Евсевий, пустинник Сирийски и преподобни Пафнутий. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон – богат и знатен човек от Фригия, област..
На 1 март Православната ни църква отбелязва паметта на света преподобномъченица Евдокия Илиополска. Света Евдокия била самарянка по рождение...
Във втория епизод на "Мост на вярата" ви представяме Българската православна църковна община в Берлин , където е седалището на Негово..
Днес е Неделя Сиропустна. Денят е познат сред българите и като Сирни заговезни или Прошки . Ядат се за последно мляко и млечни продукти, яйца и..