Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

БНР Новини
Снимка: личен архив

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на акордеона). Пренесена в този край от българите, завърнали се от Южна Русия и Бесарабия, по-късно тя е заменена с акордеон. Дори в състава на типичната „добруджанска тройка“, наред с гъдулката и гайдата, неизменно присъства и акордеонът със своите големи технически и хармонични възможности. Сред талантливите изпълнители на този инструмент се откроява Стоян Дечев, признат за добруджанския виртуоз на акордеона.


Роден е в с. Гарван, Силистренско, където музикалната традиция се е поддържала от прочутия местен оркестър, събирал в многокатни хора жителите му по празници. Привлечен от звука на добруджанската гъдулка и акордеона, той извървява своя път към сцената, звукозаписните студия, концертните турнета у нас и по света. Стремежът му за нотно ограмотяване и усъвършенстване го отвежда в Плевен, при капелмайстора Кирил Кожухаров, при когото се обучава две години. След това завършва учителски институт в Сливен. Там се научава да свири на гъдулка – инструментът, с който се включва в Ансамбъл „Сливен“. През 1974 г. за първи път записва в БНР стилните си добруджански хора в аранжимент на Стефан Кънев, под съпровода на ОНМ на БНР. Преди дни Стоян Дечев закръгли своята 75-годишнина. Ето какво сподели за важните етапи от творческото си житие.




Баща ми е свирил на гъдулка, дядо ми – също. Бяха обущари, но свиреха за разтоварване. В нашето село всеки втори човек свири на нещо – повечето на гъдулка или хармоника. Аз избрах хармониката. По-късно в София си купих акордеон. След като завърших института в Сливен, учих в школата за диригенти на фолклорни състави в Пловдив при проф. Иван Спасов, проф. Василка Спасова, Христо Урумов. Явих се и в Музикалната академия – София, където взех изпита за преподавател по акордеон. Това е основната ми професия в живота. Непрекъснато обучавам фолклорни колективи. В момента имам групи в Тутракан за обработен и автентичен фолклор. Много съм благодарен на тях и на съдбата.


Моята дъщеря от 20 години е в САЩ. Най-напред живееше в Чикаго. Когато отидох там, занесох и акордеон, с който свирих. В този град имах ученици – българи, които живеят там и учат други науки, но заради мен си купиха акордеони. Проф. Стефан Стефанов – мой колега акордеонист, преподавател в Чикагския университет, имаше школи по акордеон там. Увеличихме ги и обучавахме ученици. Те ми казаха: “Господине, чакаме ви да се върнете и да продължим образованието си“. През 2016-а участвах в Световен балкански фестивал в Бруклин, където се представих много добре. Дадоха ми половин час да свиря, докато другите свиреха по 5 минути. Стремежът ми е да разпространявам добруджанския фолклор, да издирвам неща, които никой друг не ги е свирил.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50