В навечерието на най-българския празник – 24 май, Министерството на културата в лицето на министър Боил Банов отличи с държавната награда „Златен век“ бележити личности от областта на културата и изкуствата. Церемонията по традиция се състоя в Балната зала в Националната галерия „Двореца“, сред картини – шедьоври от българското възрожденско и съвременно изкуство.Петима творци от различни области на духовния живот бяха удостоени с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие за техния принос в развитието на българската култура и изкуство. Приз получиха режисьорът Асен Шопов от Драматичния театър в Димитровград, известният хоров диригент и ръководител на мъжки хор „Гусла“ акад. Валентин Бобевски, поетът и публицист Петър Андасаров, проф. Светлозар Донев – режисьор и дългогодишен директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“ и примабалерината доц. Калина Богоева.
Отново ще покажем, че сме тук, че ни има, че културата в България е движеща сила, развива се и продължава да ражда велики умове и велики таланти. Но понеже кръговратът на живота е абсурден, ще ви помоля да запазим минута мълчание в памет на голямата оперна певица. Христина Ангелакова, която ни напусна преди ден на 73 годишна възраст – призова в началото на церемонията министър Боил Банов.
По традиция и тази година той връчи и още едно отличие – почетен знак „Златен век” – златен печат на цар Симеон Велики, на десетки творци и деятели от всички области на културата и сродните й научни и организационни дейности. Награди получиха актрисата Слава Рачева, ръководителят на Хора на софийските момчета проф. Адриана Благоева, народните певици Златка Ставрева, Олга Борисова и Калинка Вълчева.Сред отличените бяха и три институции – читалище „Заря” в Хасково и регионалните библиотеки в Русе и Бургас.
Сред наградените с почетен знак „Златен век” е младият виолончелист Атанас Кръстев, преподавател в Националната музикална академия. Има смисъл един музикант да остане и да работи за страната си – казва той и продължава:
За мен тази награда е стимул да продължа да работя още по-усилено и нашата култура да получи нужното признание и то най-вече от хората, от които зависи колко от бюджета на държавата ще се отделя за култура. Заради недостатъчното финансиране много от най-талантливите млади български музиканти избират да продължат своя творчески път извън границите ни. Ние, останалите тук, трябва много да работим, за да може да създадем условия и поле за реализация на тези чудесни български музиканти, на които всички се възхищаваме. Лична моя мисия е да продължа школата по виолончело, която моят баща Анатолий Кръстев създаде. В това намирам смисъл на живота си и това ме прави щастлив.
В края на миналата година международната организация ЮНЕСКО вписа в регистъра си за най-добри световни практики и българското читалище като институция, която опазва нематериалното културно наследство. По повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, с почетен знак „Златен век” бе отличен Аспарух Вангелов,който е сред доайените на читалищната дейност в София. Въпреки своите навършени 90 години, Вангелов продължава да работи към читалище „Райко Алексиев“ в квартал Красно село, да пише стихове и да рецитира творчеството на патриарха на българската литература Иван Вазов.
В основата на музиката стои поезията, а чрез нея ние отразяваме духа на епохата – казва Аспарух Вангелов. Едва в началото на XXI век вече се долавя някакво просветление сред народите, не само у българския народ. За да имаме морални устои, трябва да се опрем на ценностите, които имаме, а също така да не забравяме, че всеки от нас е отговорен за общото бъдеще на човечеството. Светът ври и кипи от конфликти и заплаха от тероризъм, само ако се върнем към нравствените ценности ние можем да се съхраним и да живеем в разбирателство помежду си.
Снимки:История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..