В Националния дворец на културата се състоя кръгла маса на тема „Иновативни методи за представяне на културното наследство и управление на музеите в България и Западните Балкани”. Събитието е част от програмата на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Живеем в динамично време, в което е нужно да привлечем повече публика в музеите, да стигнем до децата, до младите хора, да покажем, дори по начини, които досега не сме използвали, нашето културно богатство на хората със специфични потребности – каза Амелия Гешева, заместник-министър на културата. Това понякога става именно чрез технологиите. Искрено се надявам, че ще има все по-интересни идеи за това как да осъвременим съдържанието в музеите по отношение начина на представяненето му. Нашите музеи пазят много богатства, но трябва да се научим да ги представяме по-добре, да ги правим по-достъпни до публиката, която влиза в музея и до онези, които са на далечно разстояние от музея. Именно използването на технологиите ще позволи по-голяма достъпност до културното ни наследство.
Първата кръгла маса по тази тема – „Отвъд съкровищата – съвременно управление на музеите в България”, беше през март. На втората тематична среща, освен представители на музейните институции в България, присъстваха и гости от Албания и Македония. Гордан Николов, който ръководи Музея на Македония в Скопие, представи практиките за партньорство с частните компании в своята страна. От албанска страна участваше историкът Пиерин Мирдита, директор на музея „Място за свидетелство и памет” в Шкодра. Музеят се намира в сграда, която по време на тоталитарния режим (1945-1989) е била използвана за следствен затвор. Експозицията разказва за мрачната действителност при един от най-репресивните и затворени сталинистки режими в Европа. С използването на нови технологии тя привлича все повече посетители, главно чужденци.
Редица проекти бяха представени от българските участници. Един от най-мащабните е на Регионалния исторически музей в Шумен. Той е фокусиран върху националните исторически и архитектурни резервати в Плиска и в Мадара. Експертът Михаел Върбанов представи как новите технологии ще дадат възможност на посетителите да се потопят в 3D виртуална реалност, най-напред сред стените на древния град Плиска през VIII-IX век, когато градът е процъфтявал като първа българска столица. В триизмерни изображения ще могат да видят и най-важното в 7 зали на музея, както и панорамни 360-градусови снимки на прочутия старобългарски паметник Мадарски конник и други обекти в Мадара. Различни сценарии и 3D симулации предвиждат интерактивното участие на посетителя, например среща с древен гадател. Част от продукцията по този проект ще бъде предложена под формата на мобилни приложения в онлайн магазин, от който ще може да бъде изтегляна във всяка точка на планетата.
Сред най-впечатляващите проекти е изложбата „Тайните на Черно море”. Тя вече е експонирана в Културен център „Морско казино” в Бургас и ще бъде показана и в други градове, както в България, така и в чужбина. Експозицията представя 3D макети на потънали кораби, интерактивна карта на черноморското дъно, която показва корабокрушенията с информация и видео, както и любопитни артефакти от древността. Плавателните съдове са пресъздадени във вида, в който са открити при последните проучвания на морското дъно по време на проекта Black Sea Map, който се проведе от 2015 до 2018 година. Изследвани са 55 кораба (най-старият е от V-IV век преди Христа) и няколко потънали селища.
Всъщност това е най-скъпият, най-големият и най-високо технологичен проект, който е правен в Черно море и в света до момента, каза ръководителят на „Морско казино” Людмила Кутиева, която представи изложбата.
Работата по технологичното обновление на българските музеи ще продължи, като за целта е осигурено и значително финансиране, подчерта Амелия Гешева. Средствата са по новия програмен период за подкрепа чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. 5 400 000 евро ще бъдат изразходвани за нови технологии и иновативно съдържание в музеите, както и за консервация и реставрация.
Снимки: Регионален исторически музей Шумен и Културен център "Морско казино", Бургас
През 2009 г. една държавна компания в Шанхай пуска на пазара кисело мляко с марка "Мусилиян", както наричат село Момчиловци в Китай. Появата на нашенския продукт е придружена от мащабна рекламна кампания и името на родопското село бързо..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение е внесено в Регионалната инспекция за опазване на околната среда и води – София от компанията..
Река Янтра извира в Стара планина на 1220 м. н.в. и се спуска на север, като лъкатуши през живописни долини и проломи, пресичайки градовете Габрово и Велико Търново. Малко преди да се влее в Дунав, в района на селата Беляново и Новград, като..
През 2009 г. една държавна компания в Шанхай пуска на пазара кисело мляко с марка "Мусилиян", както наричат село Момчиловци в Китай. Появата..