Достолепна е възрастта на първото селско читалище в България – основано е преди 150 години в с. Свежен, разположено в Сърнена Средна гора, на 68 км от Пловдив. Селището възниква още през XIV век, а първите заселници са избягали боляри от Търново, потърсили в това живописно кътче спасение от турските набези. Много от жителите участват в Априлското въстание, а през 1877 г. селото е опожарено от отстъпващите орди на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война. „Синята болярска кръв“ на основателите може би е в основата на бързия икономически и културен подем на с. Аджар (както се нарича тогава) и то се утвърждава като водещ духовен център в района. Наред с развитото розопроизводство, животновъдство, местните занаяти абаджийство, папукчийство, кафтанджийство, хората пазят традициите и развиват просветни дейности.



Около XVI в. в църквата „Св. Георги“ е създадена книжовна школа, наследник на Търновската. През 1835 г., след десетилетия на килийно образование, е открито и първото светско училище, последвано от читалището през 1868 г. Повече за миналото и настоящето разказва г-жа Дорте Енков – датчанка по произход, която през последните няколко години живее у нас, отдадена на работата си като секретар на читалището в с. Свежен:

Повече от 35 години живея с българската култура. Завършила съм българска филология в университета в Копенхаген. Винаги са имала  професионални връзки с България. Била съм редактор – консултант на България за Националната датска енциклопедия. Писала съм статии за живота и културата на България. Историята на селото ни е много богата. Създаването на читалището е документирано във вестник „Македония“, брой 43 от 1869 г., където пише: “Миналата година, със старанието на двама-трима отлични младежи тук се състави читалище. Целта, на което е да се отвори девическо училище в селото и да го издържа.“ Основатели са – Гено Серафимов, баща на освободителя на Родопите полковник Владимир Серафимов и даскалите Руси Николов и Димитър Попов.



Околийски център по онова време, селото е било много голямо – с 5000 жители, а читалището обединявало местната интелигенция. Хората тук винаги са били будни. Някога тук са се писали Аджарски дамаскини, средновековни книги. Имаме библиотека, създадена с дарения още в началото. Тази традиция не е спряла и днес. Само последната година сме получили над 1000 книги. И сградата е построена с дарения и доброволен труд. Днес читалището има по-различна роля. Направили сме курс за компютърна грамотност, наблягайки на работата със Скайп и Фейсбук , за да могат възрастните жители да контактуват с деца и внуци по света.



Миналата година правихме сертифициран курс по социални умения. Юбилея на читалището чествахме на 27 юли т. г. с фолклорен концерт – участваха 20 състава от 10 читалища. Имахме гости от Белгия, които цяла седмица репетираха в селото българска народна музика. Получи се голям народен празник, беше много весело.



На 4 август открихме изложба за последните дни на Хаджи Димитър в нашия край (той е бил ранен наблизо и местни овчари са се грижили за него в планината).

Дорте Енков ни покани и на традиционния празник на селото, който е на 18 август и също е под знака на годишнината на читалището. Сподели, че програмата на този ден не се променя през времето. Идеята е жители и гости да знаят какво да очакват и да се почувстват като “вкъщи“. Празникът винаги започва с курбан, последван от песни и танци в изпълнение на различни фолклорни групи.

Снимки: архив