Пословично красива е природата на Родопа планина. Едно от дивните ѝ кътчета е землището на Девин. Изключително е водното му богатство от лековити минерални извори – повече от 15. А от гледките на „Ягодинската пещера“, Чудните мостове, Триградското ждрело, „Дяволското гърло“, археологическите паметници на тракийската култура, спира дъхът на всеки природолюбител и турист. Не по-малко е чудото на родопската музика, с типичната за нея каба гайда. Това е характерният старинен инструмент за Родопите, отличаващ се с ниското си звучене. Интересно е, че се среща само тук. Вековна е традицията да се свири от стари и млади на каба гайда, която съпровожда и гласовитите родопски певци. Преди десетилетия в Родопите беше създаден световноизвестният оркестър „100 каба гайди“, често попълван от млади инструменталисти от района. Принос за приобщаването на съвременните деца към гайдата има ръководителят на детския оркестър от гр. Девин – Емил Чолаков.
Гайдарският състав е създаден в далечната 1956 г. от Апостол Кисьов, основателят на „100 каба гайди“. По същото време той поставя началото на първата школа в Девин, която обучава деца не само на гайда, но и на кавал, тамбура – инструменти, които също се срещат в Родопите. По-късно той се мести в Смолян, където също създава школа, както и ансамбъл „Родопа“. А в Девин негов последователи и ръководители са Стоян Юруков. Детският гайдарски оркестър през годините е ръководен и от известния гайдар Васил Бебелеков, заминал по-късно за САЩ, починал наскоро. Паун Кушлев също е бил преподавател, както и Манол Ташков, който е водил кръжоци в цялата Девинска община. От него аз поех гайдарския оркестър в началото на 90-те години на м. в. когато завърших НУФИ – Широка лъка. Ръководя го и до днес. С гордост мога да кажа, че до ден днешен не сме прекъсвали своята дейност. Мисля, че така ще бъде и занапред, за да съхраним и популяризираме гайдарството в нашата страна. Не пропускаме съборите на Рожен, в Копривщица. Ходили сме в Гърция, Испания. Участвали сме в рекорда на Гинес – „333 каба гайди“, с което много се гордеем. Едно от най-големите ни постижения е наградата от Министерството на културата за принос за опазване и популяризиране на националната културна идентичност и вписването ни в националната представителна листа за нематериалното културно наследство през 2016 г.
Сръбска тамбурица, румънски цимбал, критска лира и българска гайда ще звучат в десетото издание на най-успешния проект на Оркестъра за народна музика на БНР – "Ритъмът на Балканите". Поредната среща с публиката на музикантите под диригентството на..
Филхармоничният оркестър на град Враца – Симфониета – се превръща в пристан за цигуларката Альона Чехова. Родена в руския град Тюмен (западен Сибир), израснала в украинския Крим и живяла повече от 10 години в Москва, където работи в Радиооркестъра и..
Днес отбелязваме 95 г. от рождението на народната певица Стефка Съботинова. Родена на 2 април 1930 г. в някогашното старозагорско село Розов кладенец, днес с. Обручище в Югоизточна България. Тя произхожда от род на преселници от Беломорска Тракия, на..
Момичетата от трио VIVA – Виктория Чешмеджиева, Йоана Великова и Виктория Ехиянова – изпратиха една изключително ползотворна година: реализираха..
Макар че познаваме Борис Илиев от много години като певец, едва сега той подреди десет свои песни в дебютния си авторски албум "За теб". Повечето са по..