На 19 януари 2019 година се навършват 140 г. от рождението на Симеон Радев, един от най-ярките български умове, виден дипломат, публицист, изкуствовед, писател с брилянтен изказ на български и френски език. Личност с пространни познания в различни области, освен няколко европейски езика, той владеел и персийски, арабски и турски. Оставя ни в наследство епохалния си труд „Строителите на съвременна България“, в който описва историята на Третото българско царство. За неговата съпруга – художничката Бистра Винарова, също забележителна личност, известна сред елита на представителите на изкуството в Европа, знаят само най-запалените почитатели на българското изобразително изкуство. По думите на журналистката Магдалена Гигова, изследовател на бележитите личности в българската история, Симеон Радев и Бистра Винарова били „изумителна двойка“. И двамата имали ярко изразени таланти и същевременно много силни чувства един към друг.

Като дипломат от най-висок ранг, Симеон Радев е изпращан на важни мисии във Вашингтон, Лондон и Брюксел. Ползвал се и с уважението на царското семейство, дори помагал на цар Фердинанд в дипломатическата кореспонденция на френски език. Радев е единственият българин, който притежавал снимка на американския президент Ф. Д. Рузвелт с посвещението: „На големия българин г-н Симеон Радев“.

С Бистра Винарова се среща за първи път, когато посещава семейството ѝ, за да запише спомените на майка ѝ, потомка на известния български лекар и политик Георги Вълкович. Тогава Бистра е едва на 18 г. и заминава да следва изобразително изкуство в чужбина:

При една от изявите на Бистра Винарова във Виена ѝ уреждат среща в операта със Симеон Радев. Разговорите за изкуство, литература и философия прерастват във взаимност и нежни чувства и те се венчават в Истанбул, където Радев е пълномощен министър. Мечтата им е да отидат да живеят в Италия – той да пише, а тя да рисува картини. Съдбата обаче им начертава друго, защото той е много добър дипломат и има мисия, посветена на България. Духовната им връзка била толкова силна, че те общували мислено от разстояние. Така например през 1925 година Бистра Винарова предупредила телепатично своя съпруг да не ходи в църквата „Света Неделя“ и той избегнал срещата със смъртта. При атентата на крайно леви комунисти срещу военния елит и цар Борис III на 16 април в храма загиват над сто души, а други 500 са ранени.

Тогава били женени само от една година – отбелязва Магдалена Гигова. – Друг случай, който потвърждава тяхната телепатия, е по време на бомбардировките над София. Те се изнесли на по-сигурно място при свои приятели в Бояна. Един ден Радев слиза по работа в града и малко по-късно се чува тътенът на бомбардировачите. Бистра Винарова се отделила в един ъгъл, започнала нервно да пуши и да гледа съсредоточено. Синът ѝ минал покрай нея, но тя не му обърнала никакво внимание и след половин час въздъхнала и казала „баща ти е жив, чух се с него!“ След около няколко часа самият Симеон Радев се прибрал и разказал как се скрил в убежището на Министерството на благоустройството, откъдето изпратил цялата си мисловна енергия към жена си, за да ѝ предаде, че е жив. Двамата имат тази изключително силна връзка до края на живота си.

 
След 9.IX.1944 г. е уволнен от новата власт, но именно заради приноса му в дипломатическите дела и знаменития му труд „Строителите на съвременна България“ не го осъждат и преследват за службата му при царя. С новия режим той запазва дистанция, за да не се налага да потъпква принципите си. Управляващите му отдават заслуженото уважение и почит, но не и работа. За да изхранва семейството, Бистра рисува плакати със социалистическа тематика. Синът им Траян Радев, въпреки че има три висши образования, успява да си намери работа само в строителството. Битът им е труден, но тяхната интелектуална извисеност поддържа духа им.

Когато Симеон Радев умира, съпругата му Бистра до смъртта си, десет години по-късно, всяка вечер присяда до портрета му, обгърната от мисли за него.