Филмът на Питър Фарели “Зелената книга” има отлични шансове да спечели поне една от статуетките на церемонията на Американската филмова академия в края на седмицата. Принос за номинираната в пет категории за “Оскар” творба дава и българският актьор Димитър Маринов, който влиза в ролята на руски виолончелист.
Димитър Маринов преминава през множество изпитания, с които се сблъсква свободолюбивия и талантлив човек по времето на соца – трудно детство в „неблагонадеждно” – по критериите на тогавашната система - семейство, разпити за пропагандиране на “буржоазни идеи”, опит за бягство с “Ориент експрес”. Следват години в затвора, където чупят пръстите му с гумени чукове. Ала каквато и мерзост да го сполетява, никой не успява да досегне “безумната” му мечта - да стане най-добър сред най-добрите на голямата световна сцена. Криле му дават диригентът на филхармония “Пионер” проф. Влади Симеонов, който дисциплинира склонният към клоунски номера малък цигулар, без да му отнема индивидуалността, и учителката му по актьорско майсторство Невена Коканова, която му завещава думите : “Пътят ти е толкова далечен, просто стой на пътя!”
Още в първите месеци след падането на тоталитарния режим през 1989г., той заминава за Америка заради настъпилата криворазбрана свобода. И всичко, с което се захваща, го издига с още едно стъпало до лелеяната му мечта – от първите актьорски стъпки в театъра на Сан Диего до кастинга за ролята в “Зелената книга”, чийто прототип е руският виолончелист Юрий Тахт. Така съвсем логично двама души, израснали зад Желязната завеса, със сходна съдба и дори визуално почти еднакви, се сливат в достоверен филмов образ.
Гледайки назад и преценявайки как са се подреждали нещата, има много стряскащи моменти, в които се замислям и си казвам – това явно е било предопределено и е трябвало да мина оттам – подчертава актьорът. – Например семейството, което ме прие в Съединените щати, загубва син, роден на моята дата, при катастрофа с мотор. Тяхната фамилия е Шърли и във филма „Зелената книга“, с който пробих в Холивуд, героят ми си партнира именно с чернокожия музикант Дон Шърли. Наистина, не бих казал, че вярвам в предначертанията, но връщайки се към тези обстоятелства, си мисля, че все пак съдбата си е съдба.
И въпреки че речта за награден с “Оскар” филм се пада на продуцентите, какво би казал на света българският актьор от някоя виртуална сцена?
Най-напред бих цитирал гениалната икона в киното Марлене Дитрих, която, приемайки наградата си, казва: “На никого не мога да благодаря. Аз сама си го направих.” Макар и да звучи егоистично – истината е, че много хора ми помогнаха да стигна дотук - но в крайна сметка аз бях сам юнак на коня. Иначе на хората бих казал да вярват, да не се отклоняват от себе си и да се борят за това, което искат, независимо от обстоятелствата. Навремето имаше една много хубава приказка, превърнала се в мое мото – един гол човек скочил в градина с кактуси и когато го попитали защо го е направил, той отвърнал – в този момент ми се стори за най-разумно. Така че не преставайте да скачате в кактусите!
Само след месец ще се срещнем с Димитър Маринов, който ще представи на “София филм фест” лентата “Снимка с Юки” със свое участие. Каква България би искал да види, стъпвайки на родна земя?
Трийсет години по-късно България продължава да слиза надолу и тъжното е, че няма с какво да застане на картата на Европа и камо ли на света – отбелязва с горчивина той за своята родина, която обожава. – Бих искал да провокирам публиката, приятелите си, колегите си, да не се смиряват, защото е крайно време интелигенцията да излезе от халтурата и да стане космополитна, както и безкрайният български талант да изскочи отдолу и да поеме юздите. Това искам да видя – моите колеги и приятели да ми кажат: “Добре, Митак, ще се пробваме. Защо не.”
Снимка: личен архив
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..