Филмът на Питър Фарели “Зелената книга” има отлични шансове да спечели поне една от статуетките на церемонията на Американската филмова академия в края на седмицата. Принос за номинираната в пет категории за “Оскар” творба дава и българският актьор Димитър Маринов, който влиза в ролята на руски виолончелист.
Димитър Маринов преминава през множество изпитания, с които се сблъсква свободолюбивия и талантлив човек по времето на соца – трудно детство в „неблагонадеждно” – по критериите на тогавашната система - семейство, разпити за пропагандиране на “буржоазни идеи”, опит за бягство с “Ориент експрес”. Следват години в затвора, където чупят пръстите му с гумени чукове. Ала каквато и мерзост да го сполетява, никой не успява да досегне “безумната” му мечта - да стане най-добър сред най-добрите на голямата световна сцена. Криле му дават диригентът на филхармония “Пионер” проф. Влади Симеонов, който дисциплинира склонният към клоунски номера малък цигулар, без да му отнема индивидуалността, и учителката му по актьорско майсторство Невена Коканова, която му завещава думите : “Пътят ти е толкова далечен, просто стой на пътя!”
Още в първите месеци след падането на тоталитарния режим през 1989г., той заминава за Америка заради настъпилата криворазбрана свобода. И всичко, с което се захваща, го издига с още едно стъпало до лелеяната му мечта – от първите актьорски стъпки в театъра на Сан Диего до кастинга за ролята в “Зелената книга”, чийто прототип е руският виолончелист Юрий Тахт. Така съвсем логично двама души, израснали зад Желязната завеса, със сходна съдба и дори визуално почти еднакви, се сливат в достоверен филмов образ.
Гледайки назад и преценявайки как са се подреждали нещата, има много стряскащи моменти, в които се замислям и си казвам – това явно е било предопределено и е трябвало да мина оттам – подчертава актьорът. – Например семейството, което ме прие в Съединените щати, загубва син, роден на моята дата, при катастрофа с мотор. Тяхната фамилия е Шърли и във филма „Зелената книга“, с който пробих в Холивуд, героят ми си партнира именно с чернокожия музикант Дон Шърли. Наистина, не бих казал, че вярвам в предначертанията, но връщайки се към тези обстоятелства, си мисля, че все пак съдбата си е съдба.
И въпреки че речта за награден с “Оскар” филм се пада на продуцентите, какво би казал на света българският актьор от някоя виртуална сцена?
Най-напред бих цитирал гениалната икона в киното Марлене Дитрих, която, приемайки наградата си, казва: “На никого не мога да благодаря. Аз сама си го направих.” Макар и да звучи егоистично – истината е, че много хора ми помогнаха да стигна дотук - но в крайна сметка аз бях сам юнак на коня. Иначе на хората бих казал да вярват, да не се отклоняват от себе си и да се борят за това, което искат, независимо от обстоятелствата. Навремето имаше една много хубава приказка, превърнала се в мое мото – един гол човек скочил в градина с кактуси и когато го попитали защо го е направил, той отвърнал – в този момент ми се стори за най-разумно. Така че не преставайте да скачате в кактусите!
Само след месец ще се срещнем с Димитър Маринов, който ще представи на “София филм фест” лентата “Снимка с Юки” със свое участие. Каква България би искал да види, стъпвайки на родна земя?
Трийсет години по-късно България продължава да слиза надолу и тъжното е, че няма с какво да застане на картата на Европа и камо ли на света – отбелязва с горчивина той за своята родина, която обожава. – Бих искал да провокирам публиката, приятелите си, колегите си, да не се смиряват, защото е крайно време интелигенцията да излезе от халтурата и да стане космополитна, както и безкрайният български талант да изскочи отдолу и да поеме юздите. Това искам да видя – моите колеги и приятели да ми кажат: “Добре, Митак, ще се пробваме. Защо не.”
Снимка: личен архив
Фестивалът "Тракийски мистерии" за четвърти път ни връща хилядолетия назад по нашите земи с възстановки, в които зрителите не просто се докосват до ритуалите, бита и вярванията на древни племена, но с помощта на художествени похвати стават..
Още от 2019 г. във Варна функционира училище, чиято цел е да пребори стереотипите и представата за графитите като за нещо грозно, мръсно и неразбираемо. Подобно, разбира се, е и отношението към графити-артистите, които, в най-добрия случай, са смятани,..
Българската антарктическа база е основана през 1988 година, а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е именувана на Свети Климент Охридски. От тогава до днес в разположената на остров Ливингстън база българските антарктици провеждат множество..
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това..
Във Варна филмът "Триумф" на режисьорския тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева спечели голямата награда за пълнометражен филм на 42-ия фестивал..