С влизането в сила в началото на миналата година на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете съседки на Балканите - Република Северна Македония и Република България, те тушираха някои от историческите си спорове и подозрения, като освен това създадоха условия за нов тласък на икономическото сътрудничество. Според Националния статистически институт на България, в момента стокообменът е около 700 млн. евро годишно, но целта вече е да се достигне 1 млрд. евро.
Силен тласък в тази посока даде първото заседание на междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество миналата седмица в Скопие. От българска страна тя бе председателствана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков. Делегацията на Северна Македония се оглавяваше от министъра на икономиката Крешник Бектеши, но в разговорите участваха и други министри в зависимост от разглежданите теми. По време на двудневните заседания на комисията особено внимание бе обърнато на транспортните инфраструктури и връзките между двете страни, защото в днешно време е парадоксално две съседни европейски държави да нямат железопътна и въздушна връзка. Още повече, че става дума за два много близки народа, които имат много общи моменти в историята и една обща вяра – православието. Нещо повече: България е член на НАТО и на ЕС, а три пъти по-малката по население Северна Македония полага усилия и тя да се присъедини към тези две организации. Т.е. общите неща между България и Северна Македония са много повече от проблемите, които ги разделят, и всички исторически и съвременни политически, културни и икономически условия за задълбочаване на връзките са вече налице.
Една от основните теми на двудневното заседание в Скопие беше железопътната връзка между двете страни в контекста на паневропейския коридор №8, който трябва да свърже българския бряг на Черно море с италианския бряг на Адриатическо море, преминавайки през Северна Македония и Албания. Тя е от съществено икономическо значение за всички участващи в проекта страни, още повече в контекста на европейската перспектива на Албания и Северна Македония. В хода на преговорите в Скопие стана ясно, че директна жп линия между двете столици ще има най-вероятно към 2025 г. и тя ще бъде високоскоростна. София разчита на европейско финансиране в размер на 400 млн. евро, а Скопие също е готово да инвестира подобна сума. Тогава пътуването с влак между двете столици ще продължава само около 1 час, обеща българският министър на транспорта. Предстои и откриване на сезонни авиолинии между македонската и българската столица и между курортните градове Варна в България и Охрид в Северна Македония. Идеята е на първо време полетите да се изпълняват само през туристическия сезон, а по-късно да станат редовни.
Двете съседни страни са силно заинтересовани и от свързване на газовите им системи. Това е тема, която е силно привлекателна за България в контекста на усилията да разнообрази източниците и пътищата на газовите доставки, изграждайки заедно с това международен газов хъб на брега на Черно море, откъдето ще могат да се снабдяват с газ всички Централно и Източноевропейски държави. Неслучайно този хъб получи името „Балкан“. Възможно е също в областта на енергетиката Северна Македония да вземе участие под една или друга форма в строителството на втората атомна електроцентрала в България в Белене. За многобройните туристи от двете страни, които често си разменят посещения, добра новина е, че в скоро време тарифите за роуминг ще бъдат чувствително намалени като до 2022г. те няма да превишават цените на телефонните разговори във всяка една от тях.
Смесената българо-македонска комисия разгледа и други сфери на икономическото сътрудничество от взаимен интерес и се очаква в близките месеци да се подпишат съответните двустранни спогодби и договори. През април предстои съвместно заседание на македонското и българското правителство, на което по всяка вероятност ще бъдат взети конкретни практически мерки за задълбочаване на двустранното сътрудничество. А само ден след приключването на работата на комисията в Скопие, електроенергийните системни оператори на България, Северна Македония и Албания подписаха Меморандум за сътрудничество и взаимопомощ.
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците..