Над седемдесет са филмите в предстоящото издание на фестивала, а петдесет и един от тях се състезават за голямата награда Master of Art. Шест са от български автори и ще си съперничат в още един конкурс – за най-добър български филм. Късометражните филми са седемнадесет, там също се присъжда и отделна награда.

Найо Тицин, създател и артистичен директор на Master of Art, представя някои от заглавията:

Това е все още единственият фестивал в Източна Европа, посветен на изкуствата, разказани през езика на документалното кино. Тази година много силна е категорията „Архитектура и дизайн“– например филма на Карлос Саура „Архитектът на светлината“ за големия италиански архитект Ренцо Пиано. Друг много интересен филм в същата категория е „Мис ван дер Рое – павилион Барселона в две действия“. Той разказва уникална история за една уникална сграда – павилиона на Германия, построен за Световното изложение в Барселона през 1929 г. по проект на големия архитект Лудвиг Мис ван дер Рое. След осем месеца сградата е разрушена, но била толкова иновативна за своето време, че остава в съзнанието на съвременните архитекти като легенда. През 80-те години на м. в. се взима решение да бъде възстановена в същите размери и на същото място в Барселона. Сега там организират церемонията, на която раздават наградите за съвременна архитектура „Мис ван дер Рое“. Наистина прекрасна история, заснета много красиво.

Категориите, в които са разпределени филмите са дванадесет. Сред тях са „Изкуство и деца“, „Театър и кино“, „Съвременно и протестно изкуство, арт инсталации“, „Арт във видеоигрите и VR“, панорама „Америка за България“ и др. Както и в предишните издания на Master of Art, в програмата има изключително интересни филми, посветени на музиката.

Тази година сред тях е документалният филм „Ицхак“ за големия цигулар Ицхак Пърлман – изключително симпатичен и запленяващ човек, представен по най-приятния начин – казва още Найо Тицин. – Със силата на волята си и на огромния си талант той успява да преодолее предразсъдъците, трудностите и физическия недъг, който има и да покори световните сцени. Филмът едновременно е и забавен, и очарователен. Много важен за мен филм също е „Оркестър от изгнаници“, посветен на полския цигулар Бронислав Хуберман, който през 30-те години на ХХ век активно изнася концерти в Централна Европа. Някои го наричат „Шиндлер на музикантите“, защото той спасява стотици евреи. Хуберман организира кампания за набиране на музиканти, с които да сформира оркестър на територията на днешна Палестина. Заедно с инструменталистите тръгват и техните семейства. За да събере средства, прави благотворителни концерти. Айнщайн му помага да организира концерт в Карнеги хол, но там изчезва неговата цигулка. Не успяват да намерят инструмента – изработка на италиански майстор от XVIII в. Дълго след това става ясно, че е откраднат от един музикант, който, малко преди да умре, признава на съпругата си какво е направил. Цигулката е препродадена няколко пъти, днес с нея свири Джошуа Бел. „Оркестърът от изгнаници“ става основа за създаването на Израелската филхармония. Тази година, покрай 30-годишнината от падането на Берлинската стена, някак естествено създадохме категорията „Изкуство и власт“. В нея попадат филми, които разкриват нелеките, често трагични взаимоотношения между свободолюбивите хора на изкуството и потисническите режими. Един от филмите е „Творци на протест“. Разказва за 80-те години на м. в., когато огромно количество полски творци подписват декларация, че няма да изнасят концерти, театрални постановки, изложби и т. н. на територията на зали и галерии, които са собственост на държавата. С други думи – никъде, защото по онова време всичко е държавна собственост. Артистите творят на улицата и в една-две частни театрални работилници. Много интересна история, която е непозната за повечето от нас.