Една от емблемите на днешната Европейска столица на културата – Пловдив, е съхранената старинна част. Разположен върху три от тепетата в града, Старият Пловдив е място, където съжителстват множество антични и средновековни паметници. Интересни са и къщите, построени в тази част на града през XVIII и XIX век от богати търговци. Зад възстановените им интериори и фасади, с които ги познаваме днес, има история, която си струва да разкажем.



Тя започва на 1 април 1969 г., със създаването на общинския институт "Старинен Пловдив". Благодарение на дългогодишните усилия на личности, оставили забележителна диря в историята на Пловдив, наследството на Стария град постепенно връща своя блясък. От създаването си до днес архитектурният резерват е средище на културния живот и градската бохема и е една от най-популярните туристически дестинации в България.



Възстановяването на тази част от града до голяма степен се дължи на неуморната работа на именития пловдивски интелектуалец Атанас Кръстев, който през 1958 година вижда потенциал за развитие в потъналата в развалини, запустяла старинна част. В периода 1969-1986 година Кръстев ръководи управлението на Стария град и със съдействието на своя екип създава музеите на художника Златю Бояджиев и на родоначалника на книгоиздаването у нас Христо Г. Данов.


В този период блясъка си възвръщат и някои от емблематичните домове – „Недкович“, „Хиндлиян“, „Бирдас“, както и Балабановата къща.


За личностите, свързани с тяхното възкресяване, разказва Донка Налбантова – ръководител отдел „Културна политика и информационно обслужване“ на институт „Старинен Пловдив“:

Освен Атанас Кръстев, получил по-късно прозвището Начо Културата, част от тази група са арх. Петко Кекеманов, арх. Вера Коларова, Елена Узунска, Джовани Димитров. Това са хората, които успяват да убедят тогавашния кмет на Пловдив, че тези къщи, тънещи в разруха, могат да бъдат превърнати в архитектурен резерват и емблематично място за града, и за България. Първата къща, към която се насочват, е домът, където се настанява сдружението – къща „Недкович“. За реставрацията ѝ те използват архивни снимки и пътуват из цялата страна, за да търсят мебели и настилки, които да подхождат на епохата и да са близки до това, което е била къщата някога.

Според Налбантова всички къщи са отлично реставрирани и отворени за посетители, а в тях се организират и множество културни събития. Във връзка с 50-ата годишнината от създаването на „Старинен Пловдив“, в началото на месеца беше открита изложба на знакова за Стария град личност – художника  Коста Форев. Експозицията ще остане в Балабановата къща до 16 май.

Чрез пъстрата палитра от събития в юбилейната ни програма искаме да напомним, че възрожденският център в Пловдив е и богато духовно средище, каза пред Радио България Донка Налбантова:

В нея има много изложби, научни конференции, театрален спектакъл и литературен конкурс, посветен на Николай Хайтов. Повод е 100-годишнината от рождението на писателя, както и фактът, че животът му е свързан със Стария град. Началото на честванията при нас е предвидено за 22 април. Тогава ще открием изложбата „Карикатурите на Димовски и героите на Хайтов“ и ще обявим литературен конкурс за написване на есе по любима мисъл на Хайтов – „Планината може и да не повдигнеш, но си струва да опиташ“. През септември ще имаме още изложби, както и премиера на нова книга на дъщерята на писателя Елена Хайтова-Гигова.

На 18 април, когато е Международният ден за опазване паметниците на културата, предстои откриването на експозиция, посветена на съвременната мозайка – изкуство, наследено от римско време, чиито образци все още съхраняват някои от сградите в архитектурния резерват. В Балабановата къща ще бъдат показани 90 произведения на 40 автори от 12 държави. За следващия ден е предвидена и конференция, посветена на историята на мозайката и нейното вписване в съвременния дом и градско пространство.

Снимки: bg.wikipedia.org