Тази година се навършват 110 годиниот рождението на прочутата северняшка певица Мита Стойчева. И до днес се носят легенди за прочувствения ѝ глас, омайвал слушателите от ефира на Националното радио и на концертните ѝ изяви. Известно е, че години наред е пътувала с група „Наша песен“. Наред с не по-малко популярните си колеги Борис Машалов, Борис Карлов, Лалка Павлова, Маша Белмустакова, Магда Пушкарова и др. Под знака на 110-годишнината ще премине и поредният национален събор-надпяване „Авлига пее“ (по едноименната й песен) в родното село на певицата – Обединение, община Полски Тръмбеш. Домакин на празника е селското читалище с името „Мита Стойчева-1900“, като знак на признателност и почит към изкуството на знаменитата певица на този край.
Снежанка Йорданова – родственица на голямата певица и секретар на читалището в с. Обединение, сподели:
Моята баба приживе бе направила родословно дърво на нашия род. Оказа се, че тя и Мита Стойчева са първи братовчедки. Разказвала ми е все весели случки от гостуванията им. Моят дядо обичал да си пийва. Отишъл веднъж в София. Пийнал си, но се загубил в града. По пътя, срещайки хора, ги питал: „Къде живее Мита Ганьова“. Знаел, че е известна и мислел, че все някой ще го упъти. Но хората я знаели като Мита Стойчева... Споменът ми за нея е бегъл. Дъщеря ми пее песни на Мита Стойчева. А и на нашия фестивал задължително трябва да се изпълнява нейна песен. Това го прави уникален. Аз живея с този събор. Свърши ли, след една седмица отново почвам да мисля какво ще правя на следващия събор.
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..