Руса красавица с мускули като скала, златна шампионка в най-големите бойни спортни състезания по света и отскоро победителка на професионалния ринг – Албена Ситнилска носи на гърдите си медали, колкото за цял отбор. В личната си история на боец досега е вписала 28 европейски и три световни титли в отделните дисциплини на таекуондото плюс една световна и две европейски на кикбокс. Като тийнейджърка желанието й да спортува случайно я отвежда в залата по бойни спортове. Таекуондото ме избра, твърди тя и не напуска големия спорт вече двайсет и две години.

Първата ми среща беше през 1998 г. и на нея ми изкараха въздуха – спомня си Албена Ситнилска. – Майка ми също присъстваше в публиката и тогава ми каза: „Никога повече няма да се занимаваш с този спорт, не ми харесва“. Но аз продължих и така до днес. Таекуондото ми хареса още с влизането в залата, тъй като тогава момичетата и момчетата от клуба се бяха върнали от състезание, бяха спечелили медали и разказваха истории от ринга. И мен това ме грабна – поисках да изпитам какво е чувството, когато победиш.

На ринга шампионката се зарежда с адреналин и с предизвикателства, които я карат да се чувства жива. Избира амплоато на боец за начин на живот. Затова и запечатва философията си в голяма татуировка на жена самурай на едната си ръка.

Волята, желанието за победа, умението да извадиш най-доброто от себе си – може би това са силните ми страни, – смята състезателката. – И, разбира се, физическите качества, които се градят с годините и с тренировките. Но ако имаш воля и сърце, това много помага, защото волята за победа идва от сърцето.

Въпреки опасните ситуации на ринга, Албена Ситнилска и за миг не си е представяла да спре. Най-тежката й контузия обаче я изважда от строй за цяла година, тъй като при скок скъсва кръстните връзки на едното си коляно. Но изпитанието в спорта бива компенсирано от голяма житейска радост – появата на дъщеричката й Христея.

Определям се като силна – знам какво искам и се опитвам да давам всичко от себе си, за да го постигна – категорична е Албена Ситнилска, която се завръща триумфално. – А за себе си съм чувала какво ли не, включително „Леле, тази какви бицепси има!“. Може би, защото комплексирам с физика мъжете.

Отскоро Албена Ситнилска се изявява на професионалния кикбокс ринг, където вече изигра два мача в клетка и извоюва две победи на галавечери по правилата на К1. Състезателката има двугодишен договор с веригата SFC – The Matrix, според който трябва да изиграе миниум още четири професионални мача. Междувременно през август й предстои и световно първенство по таекуондо в Пловдив.

Най-скъпият ми медал е първият златен от европейско първенство – връща се към най-големите си победи шампионката. – Състезанието се проведе на родна земя през 2004 г. и беше невероятно, защото еуфорията на българската публика беше огромна. А другият ми най-скъп медал е златният от световното първенство по кикбокс през 2013 г. Може би ще прозвучи малко нескромно, но на него нямах много конкуренция и доста лесно спечелих титлата, което ме накара да повярвам, че мога успешно да се състезавам и в тази дисциплина, още повече, че това беше едва второто ми международно състезание.

Една от непостигнатите мечти на Албена Ситнилска е да се състезава на олимпиада. Но това не зависи от нея, тъй като дисциплините й все още не са олимпийски. В момента се водят преговори кикбоксът да бъде допуснат до този най-голям спортен форум. Дали обаче ще видим най-опасната жена в света още догодина в Токио, само времето ще покаже.

Снимки: личен архив