Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Белокаменица - 2019“ отново ще ни потопи в магията на българското

Село Царевец е разположено в Предбалкана, на 10 км от Мездра и на 24 км от Враца. На север е заобиколено от верига хълмове, които го пазят от силните северни ветрове, а на юг тече река Искър. В землището на селото отдавна са разкрити каменни кариери, в които добиват известния по цял свят врачански камък, а каменоделството е основният поминък на населението. Древни са историческите и културни корени на селото. Забележителни са скалните ниши и малките пещери, където са открити рисунки от праисторическо време, от Средновековието и Възраждането. Старинната църква „Св. Никола“, строена през XIV век, е с изцяло зидан иконостас, изографисан със стенописи.

Селото е прекрасна дестинация за туризъм и отдих, както и за среща с традиционната култура на Северна България. Ако посетите фолклорния празник, чието четвърто издание тази година е на 31 август, със сигурност ще останете приятно изненадани. Разказва г-жа Маргарита Петкова, кмет на селото:

Какво ще ви впечатли, когато пристигнете? Първо ще видите герба на селото, издълбан върху камък, осветен с българския трибагреник. Националното ни знаме е на всяка къща. Погледът ви ще срещне войнишкия паметник, двете църкви – старата и новата, училището… Фолклорният фестивал се организира от кметството и читалище „Просвета 1928 г.“, провежда се в последната събота на август, около Голяма Богородица по стар стил. Тогава е и празникът на каменоделците. Искаме да популяризираме нашия фолклор, но и да покажем красотата на един от най-добре развитите занаяти в Царевец – добиването и обработването на висококачествения врачански камък, който е еталон за най-добро качество в целия свят. Златните ръце на царевчанските майстори са оставили своя отпечатък на много значими обекти в цялата страна. Фестивалът има конкурсен характер, грамоти и статуетки получават всички формации и солисти. Ще има и специална награда от журито, която е парична. Категориите са автентичен, обработен и танцов фолклор, четвъртата е за духови оркестри. Няма ограничения за възраст и етническа принадлежност. Няма такса за участие, с което се гордеем. Нека хората, които дойдат, да се чувстват добре. Осигурили сме храна, вода, охрана, медицинско обслужване. Участниците много харесват идеята всяка група носи дърво по свой избор, което да засади в едно пространство, което сме се заели да облагородим. Пред всяко дърво се поставя табела, за да се знае кой го е посадил. Гости на тазгодишното издание са голямата народна певица Валя Балканска и гайдарят Петър Янев, заедно с група от Смолян. Отново ще участват шотландски гайдари, които и миналата година предизвикаха голям интерес. Срокът за записване изтече, разбира се, ако има закъснели, няма да ги върнем. Нека бъдем на 31 август заедно, за да пресъздадем красотата на нашето народно творчество. Ще се докоснете до историята на България, защото нашето село е събрало на едно място няколко светини. Заповядайте! Очакваме ви! Имаме готовност да ви посрещнем, и да изживеем един незабравим, прекрасен ден.

Снимки: архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Коледни приказки от стъкло или как се възражда една позабравена традиция

Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..

публикувано на 18.12.24 в 10:05
Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15
Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30