От една идея, започнала на шега се ражда цяла колекция, толкова разнообразна, че да бъде представена в своеобразен музей на ютиите. От най-старите, работещи на въглени до електрическите, с различни размери, някои от тях – същински произведения на изкуството, всички те разказват различна история. Създател на колекцията е художникът Димитър Добрев от Пловдив, който открива първата ютия преди 45 години, захвърлена като ненужна вещ. Постепенно, ютиите от миналото стават толкова много, че решава да ги дари на Общинския институт „Старинен Пловдив“.
Идеята му е повече хора да разглеждат тези инженерни постижения от 19 век до наши дни и да проследят превъплъщенията им във времето. Засега експонатите могат да бъдат видени в Хиндлияновата къща в Стария град, като идеята е на по-късен етап да бъде обособен първият български „Музей на ютиите“. Колекцията е отворена за нови експонати, които художникът продължава да събира. В тази своя ютиена страст той „запалва“ и приятелите си, които му носят като скъп сувенир от различни краища по света – ютии. Най старият екземпляр в колекцията е от около1880-90 г., произведен в стара оръжейна фирма в Бирмингам. В България ютии били произвеждани в Пловдив, Варна, Враца, Севлиево и от военния завод "Арсенал" в Казанлък.
В компютъра си имам папка, в която ги събирам на снимки и съм описал историята им. Сред тях има такива, каквито хората дори не са си мислели, че могат да видят. Дори имам един екземпляр, произведен във Враца и тежи 10 кг. Навремето платовете са били груби и затова освен топлина, била нужна и тежест, с която да се глади. Аз си спомням, че когато бях малък в махалата до житния пазар имаше един шивач. В съзнанието ми остана неговата ютия на въглища, която имаше комин за поддържане на въздушната циркулация при горенето на въглищата. В колекцията имам доста от тях. Те са най-различни и имат специални клапи, няма как да се опишат с думи, затова трябва да се видят. Има и ютии, които горят със спирт и газ за горене, те са американски и западноевропейски. Изобретени са след тези на въглища, защото както се досещате въглищата доста цапат. Има и други видове, в които се пъха едно нагряващо ядро, което се загрява в печката и после се слага в самата ютия.
С годините ютията се усъвършенства и в началото на ХХ век на пазара се появяват първите електрически екземпляри.
Едни от първите електрически ютии са за три вида напрежение –120, 150 и 220 волта. Ние сме свикнали повечето от контактите да са с два извода и с чашка за по-безопасно боравене, а тези са с три извода и се превключват със щифтове, в зависимост от използваното напрежение. Имам и порцеланови ютии. Те са т.нар. ютии кутии и още няколко вида пак от този род, в която дамите някога са си държали бижутата.
В момента ютиите, събрани от Димитър Добрев са 680 на брой, а с поставките, както и с кутиите към тях, броят им надхвърля хиляда. Сред тях има две ютии с образите на Ромул и Рем и една с дръжка, на която е изобразена римската богиня Веста. В света най-големият музей, събрал 4000 ютии се намира във Франция. Германия пък има няколко музея със стотици експонати. Ако идеята на българския художник Димитър Добрев се осъществи, музеят за ютии в Пловдив ще бъде най-големият на Балканите.
Снимки: europlovdiv.com
Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..
Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..
Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..