Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българите стават все по-резервирани по отношение на донорството

Снимка: alpharesearch.bg

Все по-малко българи са склонни да даряват органите си или тези на свои близки, изпаднали в мозъчна смърт. Това е причината здравното министерство да започне информационна кампания, чрез която да разясни ползата от донорството и животоспасяващата роля на трансплантациите.

По време на едномесечната кампания “Да! За живот” в 27-те областни градове ще бъдат раздадени специални карти, в които всеки може да изрази съгласие за донорство. Картите нямат официална стойност, но могат да послужат като силен знак към близките на човек в мозъчна смърт, тъй като в техните ръце стои решението дали да дарят органите му. Най-често мотивите, които движат хората, съгласни на донорство, са хуманността, моралният дълг и желанието да дадат шанс за живот на друг човек.

В момента 1151 пациенти се нуждаят от трансплантация – от тях хиляда очакват да получат нов бъбрек – съобщи здравният министър Кирил Ананиев. – От началото на годината са направени 32 трансплантации от трупен донор и 12 от жив донор. За съжаление, ниският брой на донорите у нас не позволява на страната ни да стане пълноправен член на “Евротрансплант” – организацията, чрез която при спешни случаи бихме могли да получим органи или да изпратим български граждани за трансплантация в чужбина. Ето защо с тази кампания искаме да стигнем до всеки човек и да го накараме да се замисли за ролята и ползите от донорството и от трансплантацията.

Снимка: Диана Цанкова
Едва 35 на сто от българите изразяват съгласие да станат донори и 32 процента да дарят органите на свой близък, показва социологическо проучване на “Алфа рисърч”. В същото време три четвърти от всички хора (74%) биха се възползвали при нужда от трансплантацията на органи. В сравнение с жителите на Европейския съюз, българските граждани са по-малко склонни да декларират участие в донорство.


Страховете на хората са, че ако носят донорската си карта и претърпят инцидент, за тяхното спасение може да не се положат достатъчно усилия – коментира социологът Боряна Димитрова. – Този страх, изразен от 57 на сто от тях, може да бъде развенчан само от медицинските специалисти и от спазването на медицинските стандарти. Но това е огромна бариера – не толкова отрицателното отношение към донорството по принцип, колкото конкретният страх дали ще бъдат положени необходимите грижи. А също дали има гаранции, че органите им ще бъдат използвани за нуждаещи се пациенти, а не за трафик на органи.

Мотиви, свързани със суеверия и ирационален страх, които ръководят поведението на българина по отношение на различни обществени казуси, по думите на социоложката, също възпират много хора да дадат съгласието си за донорство.

В българското общество ръка за ръка вървят рационалното отношение към медицината, от една страна, и, от друга, ирационалното отношение към човешкото тяло и човешкия живот – добавя тя. – На второ място според нашето проучване стои страхът, че хората могат да предизвикат съдбата – ако днес декларират желание за донорство, дали пък утре нещо няма да им се случи. Сходен е и следващият отговор – хората просто не искат да мислят за фатални неща.

Слабата информираност и недостатъчното желание да се говори по въпросите на донорството в семейството и сред приятелите е една от основните причини българите да стават все по-резервирани по въпроса дали да дарят своите органи или тези на роднините си, гласи един от основните изводи на “Алфа рисърч”. Но европейският опит показва, че подобна споделеност на мнения и разговори повишава на 77% готовността на хората да дадат съгласието си за донорство. А как да се увеличи то и у нас – чрез по-висока информираност, чрез преодоляване на бариерите и страховете и чрез мотивация за солидарност, категорична е Боряна Димитрова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Гроздан Караджов

Страната ни настоява за изграждане на транспортни коридори Гърция – България – Румъния

Пълното присъединяване на България и Румъния към Шенген е от най-значимите събития за региона, заяви пред Софийския икономически форум вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов. Над 18 000 гръцки фирми работят в България. Обемът на..

публикувано на 20.01.25 в 12:22

Съветът на ректорите иска по-лек визов режим за чуждите студенти, МВнР не дава "бърза писта"

Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите в България. Във връзка с приемането на страната в Шенген..

публикувано на 20.01.25 в 12:00

Президентът Радев е поканен, но не може да отиде на клетвата на Доналд Тръмп

Няма да има представител на българската президентска институция, но разговорите на най-високо политическо ниво ще продължат. Това поясни вчера пред журналисти в Банско президентът Румен Радев, който коментира предстоящата церемония по..

публикувано на 20.01.25 в 09:05