Вдигайки поглед към импозантните обществени сгради от първата половина на миналия век, се вглеждаме най-вече в онези скулптурни и архитектурни елементи, които с един последен щрих довършват обаятелния им облик. Кой обаче украсява фасадите на Народната библиотека, Софийския университет, Народния театър, Народното събрание, Съдебната палата, Българската народна банка? Отговора потърсихме в една изложба, която ни отведе на “Разходка в миналото”.
Посолството на Украйна заедно със Съюза на архитектите изложи картините на украинската художничка Юлия Красовска, която с техниката на акварела разкрива оригиналната красота на българските сгради – като почит към своя сънародник Михайло Парашчук, автор на орнаментите по тях. До рисунките й бяха показани и фотографиите със скулптурните и архитектурните елементи на украинския творец.
Аз съм украинка, живея от четири години в България, но за мен Михайло Парашчук беше откритие – казва Юлия Красовска.
Когато през м.г. видях изложбата на украинското посолство за Парашчук, започнах да търся информация за него. И тъй като съм работила и като архитект, ми беше интересно да проуча историята на старите сгради, архитектурните им особености и след това да покажа моето виждане за тях в картини. Впечатляващо е неговото наследство, защото на всяка сграда той е оставил своя почерк, своето усещане за детайл. За мен той е уникален скулптор, който е украсил най-важните сгради на София.
Михайло Парашчук се ражда през 1878 г. в село Варваринци – тогава в пределите на Австро-Унгарската империя. Тринайсетгодишен постъпва в художественото училище в Краков, а на двайсет изработва един от най-красивите паметници на Адам Мицкевич в Европа и с помощта на меценати заминава в частна художествена академия в Париж. Там неподражаемият Огюст Роден го взема в ателието си за ученик. През 1921 г. Михайло Парашчук пристига в България като представител на международния Червен кръст.
Той не е бил едностранен човек, а е имал широки познания в областта на политическия, социалния и икономическия живот – казва Анна Тертична, зам.-посланик на Украйна у нас.
През 20-те г. на миналия век е работил за разширяването на контактите между Украйна и България. С дейността си в Червения кръст пък е помагал на мнозина военнопленници след края на Първата световна война – за подобряването на техния живот не само в България, но и в съседна Сърбия, за завръщането им по домовете. Също така е апелирал за по-добри условия на адаптация на хората, които не са искали да се завърнат в Украйна след болшевишката окупация. И когато разбира, че украинското правителство е заминало в емиграция, пише в дневниците си, че и за него вече няма връщане в родината. Интересен е фактът, че той не е имал гражданство – нито българско, нито съветско, до края на живота си. При смяната на политическите системи той винаги е бил гонен и е попадал под рестриктивни мерки. И въпреки че е бил талантлив, около него, освен приятели, е имало много завистници. Така един човек, който в началото на живота си със собствените си усилия и с таланта си е заемал видна социална позиция, в края му, за съжаление, е бил принуден да търпи големи лишения.
В България скулпторът моделира образите на Пейо Яворов, Гоце Делчев, Стефан Караджа, изработва барелефи на Христо Ботев и Алеко Константинов. Прави декоративните мотиви с лъвове, зодиакалния часовник, колоните и капителите на Народната банка, орнаментираните рамки на парадните врати на Съдебната палата, орнаменталните картуши над входа на Софийския университет, както и архитектурното оформление на още много емблематични сгради.
Въпреки брилянтното си творчество, след 9 септември той бива подложен на репресии и два пъти е изключван от Съюза на българските художници – за обвинение във фашистка дейност и за поета поръчка да реставрира скулптурната група на фронтона на Народния театър, без да я съгласува със СБХ. Михайло Парашчук изживява последните си дни в забрава и мизерия и си отива от този свят през 1963 г. Погребан е на Централните софийски гробища.
Снимки: Диана Цанкова
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...