Мъжката камерна формация ознаменува 10-ата си творческа годишнина с нова аудио продукция. Многогласното претворяване на старинни образци от традицията, интерпретирани поновому, е в основата на музикантската естетика на „Светоглас“. Четиримата певци: Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов пеят а капелно, което е още един знак за високата им изпълнителска класа. Като добри познавачи на музикалните диалекти, с тембристите си гласове, те одухотворяват песни от архаичното ни наследство с днешно светоусещане. Четиримата реализират и успешни турнета по света – Норвегия, Русия, Испания, Великобритания, Белгия, Колумбия, Швеция, Франция и др. За издадените албуми и за най-новия сред тях разказва Милен Иванов − художествен ръководител на „Светоглас“, автор на всички обработки в „Песента на славея“:
Много прецизно и трудно е камерното музициране, но аз имам слабост именно към него. Затова и създадохме „Светоглас“ заедно с Даниел, с когото от години пеем в дует. В предишен наш албум се наложи да наслагваме гласове, за да се получи многогласие, за ефект. Когато подарихме албума на швейцарския продуцент Марсел Селиe, тай каза: „Чудесно, но къде са другите двама“? Предложи да намерим още двама певци, за да представим песните в сценичен вариант. Радвам се, че в лицето на Виктор и Станимир намерихме съмишленици. Ще се върна малко назад... Винаги когато създаваме нов албум, залагаме на концепцията. Първият – „Колелото на живота“, включва народни песни и църковни песнопения, съпровождали жизнения цикъл − рождението, порастването, сватбата, смъртта, но съобразени и с годишния календар. Вторият албум е само от църковни песнопения, които записахме в църквата на Клисурския манастир, близо до гр. Вършец, в естествена среда, без техническа намеса. Третият албум „Песента на славея“ е съчетание на нашите песни, които изпълняваме в концертните ни програми. Почти всички са записани „на живо“, защото търсим тази искреност и неподправеност. Дори оставихме аплодисментите. Заложихме на по-модерни съчетания на жанровете. В една старинна песен вкарахме модерния „бийт бокс“, прийом на изпълнение, който правя аз. В друг експеримент, като класически музикант, възпитаник на НМА „Панчо Владигеров“, съчетах старинния български фолклор с фугатото из операта „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Използвах цитат − тракийската песен „Завило се вито хоро“, позната от изпълнението на голямата ни народна певица Вълкана Стоянова. Надявам се двата жанра да са се „срещнали“, а не да са се „разминали“. Не ми беше лесно – Моцарт е съвършен и дори един тон да махнеш, всичко като пясъчна кула ще се разпадне. Записът е от премиерното изпълнение в катедралата на град Крест Crest, Франция, а пиесата нарекохме „Игра“. Публиката я прие много радушно.
Заглавната песен всъщност е старинната „Са нок ми билбил препеял“ или „Цяла нощ славеят ми пя“, позната в изпълнението на друг наш голям певец Костадин Гугов.
Това е нов прочит, с акомпанимент на акустичната китара на Николай Антов. Албумът съдържа 22 песни и се радва на първите положителни оценки. На 28 ноември в Софийската градска художествена галерия ще е официалното представяне. Искам да благодаря на Юлияна Маринова за издаването му, на кмета на гр. Свищов – Генчо Генчев за подкрепата. Хубаво е, че има такива хора. Благодарение на Художествената галерия и на Столичната община ще можем да представим албума в толкова красиво арт пространство, с хубава акустика. Всеки, който има интерес нека заповяда!
Концертът на формация "Светоглас" е част от инициативата "София - 140 години столица на България".
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в..