Бюджетът на България за 2020-а акцентира за поредна година на увеличение на заплатите в публичния сектор и на политиката за по-сериозно покачване на възнагражденията на учителите, които ще бъдат удвоени в рамките на четири годишния мандат на правителството. Някаква друга голяма политика, касаеща новия бюджет, няма, с изключение на потенциалното въвеждане на тол системата, което ще доведе до повече пари в хазната, ако бъде въведена следващата година. Другите реформи, които касаят разходите, се бавят. Хубаво е да се правят реформи в добрите години, когато има пари и излишък, препоръчва в интервю за Радио България старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и допълва:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Петър Ганев пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Здравеопазването е една от системите, където според мен е най- големият пропуск откъм реформи, тъй като беше дадена заявка за промяна в посока разбиване на монопола на здравната каса, да влязат частни каси и по някакъв начин да се отчетат предпочитанията на потребителите. Но тази реформа си остана заявка преди повече от година и нищо не се случи. За разлика от образованието, където има нова законова уредба и се вдигат заплатите, в здравеопазването няма абсолютно нищо като новост, освен че се повишава бюджетът на здравната каса, но без подобряване на услугата и без да бъде решен проблемът със заплатите на медицинските специалисти, сред които виждаме, че продължава да има напрежение. Такова е управлението на системата, че дори и да вдигнеш парите, те не стигат до тях. Другите проблемни сфери са администрацията и силовите ведомства. Сега отново пари от излишъка са насочени към МВР. Тоест, едни и същи системи в края на годината получават пари от бюджетния излишък. Очевидно там има проблеми, но те не се адресират.

Балансиран – такъв е държавният бюджет за 2020-а, за първи път от 11 години насам. С други думи - бюджетните приходи през следващата година ще са равни на разходите:

Това е логично следствие от средносрочната бюджетна рамка заради правила, които спазваме в Европа по отношение на бюджета – обяснява икономистът. – Тази средносрочна рамка от гледна точка на фискалното салдо се спазва много стриктно. Преди няколко години правителството предвиди намаляване на дефицита с 0.5% от БВП на година. Започнахме с 2% бюджетен дефицит. Тази година е 0.5% и през 2020-а ще стане нула.

ИПИ предлага 20% от приходите от облагането на доходите на физическите лица да бъдат автоматично преотстъпвани към общините, което би вляло в тях ресурс от близо 400 млн. евро на година. Според експертите от Института подобна мярка би удвоила приходите в българските общини и няма да се налага повишаване на местните данъци. Тази дискусия няма да стихне и смятам, че новите кметове ще говорят по темата много активно. Надявам се това предложение скоро да се случи, коментира Петър Ганев. Какви други идеи от алтернативния бюджет на Института за пазарна икономика би желал да види в бъдещите финансови разчети на държавата?

Бих искал да видя финансова децентрализация и промяна в здравната система. Бих желал също да видя и намаление на някой данък, дори и на някои малки данъци – било то върху лихвите, било то върху едноличните търговци, особено на фона на това, че сега общините вдигат някои от местните данъци. Намаление на данъци не се е случвало от 10 години в България. Имаше фискално пространство за намаление на част от данъчното облагане, но отново няма политически консенсус в тази посока. Това, което ние традиционно залагаме в нашия алтернативен бюджет, включва мерки за по-ниско данъчно облагане.