Големият разказ за българската военна история минава през свидетелствата на очевидците и документалните изследвания на учените. Но ако искаме да усетим хората, които са поставили своя малък щрих върху глобалната картина, трябва да надникнем в семейните албуми и да се докоснем до вещите, предавани между поколенията като реликви.
В началото на всеки календар, Националният военноисторически музей почита с изложба дарителите, които в предходната година са отворили фамилните архиви, за да се разделят със скъпа за тях вещ. Близо 900 артефакти са постъпили през 2019 г. в музея и част от тях са показани в експозицията „Памет за бъдещето“.
Частните дарители идват при нас, водени от засиленото си чувство за историзъм – разказва Деяна Костова от Националния военноисторически музей.
Дарителите вярват, че техните късчета семейна памет ще допринесат за изграждането на един по-достоверен, по-личен, по-близък до обикновения човек, разказ за българската войска. Тези хора имат минало, с което се гордеят, и тази гордост се предава през поколенията като мощен фактор за отношението им към нашата история.
Сред интересните експонати в изложбата са монета на цар Иван Александър, печатът на граф Игнатиев, дуло на авиационно оръдие, заключващ механизъм и патрони от намерения в землището на село Марица самолет „Месершмит“, както и портрет на офицера Димитър Михов – участник във войните за национално обединение, нарисуван от военния художник Борис Денев.
Тук е и нагайката с крак от сърна на полк. Димитър Младенов – военачалникът, който в края на Втората световна война успява да запази позициите на своя гарнизон, обкръжен от доскорошните съюзници, германците, и да върне живи в родината почти всичките си войници.
Моят дядо се е клел на България и аз също взех решението да остана в родината и да допринеса за изграждането на по-добро бъдеще за всички – казва внучката на полковника Мария Николова. - Мотивацията ми да даря негови вещи произлиза от убедеността, че в музея те ще бъдат съхранени най-добре за поколенията, както и че повече хора ще се решат на такъв дарителски жест, защото семейните реликви трябва да бъдат видени от всички. Моето най-искрено и дълбоко чувство е войната да остане в историята не само на България, но и на цялото човечество.
Наследниците на военния министър и герой от Балканските войни ген. Михаил Савов започват дарителството си още през 1938 г. Най-напред дъщерята подарява униформата и ордените на баща си, а днес внукът Михаил Беров предава за вечно съхранение в музея - последните останали от генерала вещи. Дарението включва комплект от фигури, които пълководецът е поставял върху карта, за да разиграе бойните сражения, а едно от най-ценните е политическото му завещание.
Ген. Михаил Савов е бил радетел за обединението на България – разказва Михаил Беров. – Затова и „есенцията“ от неговото политическо завещание е изписано на гроба му – единственият паметник, обърнат на югозапад към Македония. Натам, накъдето сочат очите му, той завещава на идващите поколения неосъществените идеали на своите съвременници. И забранява на всеки друг, освен на дъщеря си, да положи венец на гроба му. Моята майка три пъти е връщала венеца на цар Борис III, още повече, че дядо ми е бил скептично настроен към монархията и е говорил за направените династически грешки. Политическото завещание е отпечатано в огромен некролог, дело на дружествата на офицерите и съпартийците му от либералната партия на Стефан Стамболов, и може да се види в музея.
Освен експонати, които напомнят за славното минало на българската войска, в изложбата са включени и предмети от най-новата й история. Например вещите на гл. сержант Ивелин Инджов, участвал в мисията на НАТО в Афганистан.
Снимки: Диана Цанкова
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като..