В Гърция за пореден път ще се играе „Сако от велур“ на българския драматург Станислав Стратиев. В Атина, на 7, 8, 9 и 10 февруари, любителска трупа ще представи пиесата на сцената на Културния център „Бенетату“ в Психико. „Сако от велур“, но в друг режисьорски прочит, ще се играе всеки петък до 8 март и във Волос.
За гръцката публика българският драматург Станислав Стратиев е открит за първи път от известния гръцки театрален режисьор Спирос Евангелатос (1940-2017 г.).
Получил образованието си в Австрия, Германия и Франция, той е бил директор на Държавния театър на Северна Гърция (1977-1980 г.) и на Националната опера (1984-1987 г.). От 1975 до 2011 г. за собствено удоволствие ръководи т.нар. „Амфи-театър“ – трупа, с която изнася представления в Гърция и по света.
Първата премиера на „Сако от велур“ от Станислав Стратиев в Гърция (на гръцки „Сакото, което блее“) е била през декември 1981 г. в „Амфи-театъра“ по превод на Василис Скуваклис. Целият текст е бил отпечатан на гръцки език в програмата на тогавашното представление.
„Изборът на творбата на Стратиев не е случаен“, пише в първата програма на представлението. „Тя е много стойностна, защото с изумителна сатира засяга важни обществени проблеми. Става дума за една гротеска, която излиза извън границите на реалното и преминава в абсурд. Чрез нея ние се запознаваме с българската драматургия, която в Гърция не е особено известна. „Сакото, което блее“ се е играла за първи път в България през 1976 г. и с успех е представена след това в Москва и Букурещ. Напоследък започна да се представя и на Запад. В Атина пристига след Швеция, Германия и Финландия“.
За втори път пиесата „Сако от велур“ е поставена в Държавния театър на Северна Гърция през 1985 г. Спектакълът преживява 51 представления, пред общо 6858 зрители. Режисьор на постановката е Диагорас Хронопулос (1939-2015 г.).
Родом от Йерусалим, учил в Париж, той е управлявал влиятелни културни институции като Съюза на гръцките режисьори, Гръцкия център за кино, Националната телевизия, Националния театър и др.
През 2015 г. българската творба вдъхновява служителите на Центъра за независимост от наркотиците и те я представят в множество квартали на Атина. Според тях „Стратиев в „Сако от велур“ говори за Човека, който се бори докрай, въпреки препятствията, и успява да отстои себе си, което е много оптимистично“.
Година по-късно пиесата на българския драматург е играна в театър „ПК“ в Атина. Преводач и режисьор е Нотис Параскевопулос, а представлението е било под патронажа на българското посолство. Актьорът Нотис Параскевопулос е един от създателите на пионерски метод за общуване чрез изкуството с деца, но и с възрастни хора, страдащи от загуба на паметта.
„Стратиев принадлежи към голямата Школа за социална критика на Източна Европа, чието начало поставя Гогол и чиято кулминация е Кафка. Героите на българския драматург са народни хора с балкански темперамент като нашия“, пише в програмата на театрална работилница „Аструс“ в Северозападен Пелопонес. Там „Сако от велур“ се играе през 2017 година по режисура на Костас Фармасонис.
Същата година творбата е представена и в Комотини. Играна е още в Ливадя, Серес и много други градове, от професионални, но и ученически трупи. Забележително е разнообразието от афиши. Честотата на използване на сюжета пък говори за факта, че пиесата докосва много наболял обществен проблем. Надскачайки границите на България, тя остава изключително актуална и днес.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..