В Гърция за пореден път ще се играе „Сако от велур“ на българския драматург Станислав Стратиев. В Атина, на 7, 8, 9 и 10 февруари, любителска трупа ще представи пиесата на сцената на Културния център „Бенетату“ в Психико. „Сако от велур“, но в друг режисьорски прочит, ще се играе всеки петък до 8 март и във Волос.
За гръцката публика българският драматург Станислав Стратиев е открит за първи път от известния гръцки театрален режисьор Спирос Евангелатос (1940-2017 г.).
Получил образованието си в Австрия, Германия и Франция, той е бил директор на Държавния театър на Северна Гърция (1977-1980 г.) и на Националната опера (1984-1987 г.). От 1975 до 2011 г. за собствено удоволствие ръководи т.нар. „Амфи-театър“ – трупа, с която изнася представления в Гърция и по света.
Първата премиера на „Сако от велур“ от Станислав Стратиев в Гърция (на гръцки „Сакото, което блее“) е била през декември 1981 г. в „Амфи-театъра“ по превод на Василис Скуваклис. Целият текст е бил отпечатан на гръцки език в програмата на тогавашното представление.
„Изборът на творбата на Стратиев не е случаен“, пише в първата програма на представлението. „Тя е много стойностна, защото с изумителна сатира засяга важни обществени проблеми. Става дума за една гротеска, която излиза извън границите на реалното и преминава в абсурд. Чрез нея ние се запознаваме с българската драматургия, която в Гърция не е особено известна. „Сакото, което блее“ се е играла за първи път в България през 1976 г. и с успех е представена след това в Москва и Букурещ. Напоследък започна да се представя и на Запад. В Атина пристига след Швеция, Германия и Финландия“.
За втори път пиесата „Сако от велур“ е поставена в Държавния театър на Северна Гърция през 1985 г. Спектакълът преживява 51 представления, пред общо 6858 зрители. Режисьор на постановката е Диагорас Хронопулос (1939-2015 г.).
Родом от Йерусалим, учил в Париж, той е управлявал влиятелни културни институции като Съюза на гръцките режисьори, Гръцкия център за кино, Националната телевизия, Националния театър и др.
През 2015 г. българската творба вдъхновява служителите на Центъра за независимост от наркотиците и те я представят в множество квартали на Атина. Според тях „Стратиев в „Сако от велур“ говори за Човека, който се бори докрай, въпреки препятствията, и успява да отстои себе си, което е много оптимистично“.
Година по-късно пиесата на българския драматург е играна в театър „ПК“ в Атина. Преводач и режисьор е Нотис Параскевопулос, а представлението е било под патронажа на българското посолство. Актьорът Нотис Параскевопулос е един от създателите на пионерски метод за общуване чрез изкуството с деца, но и с възрастни хора, страдащи от загуба на паметта.
„Стратиев принадлежи към голямата Школа за социална критика на Източна Европа, чието начало поставя Гогол и чиято кулминация е Кафка. Героите на българския драматург са народни хора с балкански темперамент като нашия“, пише в програмата на театрална работилница „Аструс“ в Северозападен Пелопонес. Там „Сако от велур“ се играе през 2017 година по режисура на Костас Фармасонис.
Същата година творбата е представена и в Комотини. Играна е още в Ливадя, Серес и много други градове, от професионални, но и ученически трупи. Забележително е разнообразието от афиши. Честотата на използване на сюжета пък говори за факта, че пиесата докосва много наболял обществен проблем. Надскачайки границите на България, тя остава изключително актуална и днес.
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Документалният филм „Духовното огледало на християнския Несебър“ на БНТ бе отличен с общо четири награди на три престижни международни кинофестивала в Бразилия, Грузия и Португалия . Сценарист на лентата е нашият колега от Радио България Иво..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..