Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традиционната българска култура оживява в стария Златоград

7
Снимка: Красимир Мартинов
Китното родопско градче Златоград е едно от малко останалите места в България, където човек може да се докосне до традиционната култура на българина и да „вкуси“ от нея. Само на хвърлей разстояние от пясъчните плажове на Гърция и на около 300 км от българската столица, Златоград ни предлага романтично и почти  приказно връщане в миналотo.
В Златоград можем да се насладим на разходка из красивите калдъръмени улички, да пием въртяно кафе на пясък, да опитаме от традиционната кухня на родопчани или да се докоснем до уменията на сръчните занаятчии в техните работилници, които са част от етнографския ареален комплекс. Ножари, златари, сарачи, грънчари, абаджии… Всички те оформят днешния туристически облик на Златоград.

На специален интерес в етнографския комплекс на родопското градче се радва тъкачницата на Нина Чолакова. Възникнало преди около 10 000 години, тъкачеството е единственият начин за производство на дрехи в Европа до появата на първите фабрики за текстил през ХVIII-XIX в. Тъкаческата сръчност на българката се предавала от поколение на поколение в кръга на семейството, а с годините е доведена до съвършенство.

Тъкачката Нина Чолакова посреща всеки свой гост в дюкяна си в стария Златоград с широка усмивка и с готовност да разказва и показва. По професия Нина е счетоводител. Преди около 12 години обаче заедно със своя съпруга Николай, който е текстилен техник, решават да се посветят на древния занаят, като го представят на туристите. За разлика от съвременната текстилна индустрия, Нина работи с напълно естествени материали – казва ни самата тя и продължава:

Целта ни е да покажем занаята, както са го правили нашите предци. Заради трудното намиране на памук, тук са работили предимно с вълна. Коприната също не била особено разпространена. Днес пък все по-трудно се намира истинска прежда. Ние доставяме нашата от предачницата в Сливен (Южна България), а от Казанлък идват памучните конци. Памукът държи тъканта стегната. Сега на младите като им кажеш, че тук се е правил плат за дрехи, те те гледат учудено. Мислят си, че тениската им, ей така, сама е дошла в магазина. И не ги влече това, а и не знам дали все още има специализирани училища".

„Преди време имахме училище и тъкачница, но те отдавна са затворени. За жалост, нямаме много последователи. А така занаятът постепенно ще отмре. По къщите вече никой не поддържа стан и не тъче. Няма и суровини, защото хората вече не отглеждат овце за вълна. Някога дори козината на козите се е използвала. От нея се е правил козякът, който се е поставял на земята и са спали на него. Той не просмуква влага и е труднозапалим. А нашите предци са спели на земята, върху пръст и кал, близо до огнището. Ямурлукът на овчаря също се е изработвал от козяк, за да бъде предпазван от дъждовете“.

Освен да показва на туристите какво представлява станът и как се работи с него, Нина прави различни изделия, които могат да влязат и във всекидневна употреба: възглавнички, терлици, кърпи, черги, торбички…

„На туристите са им интересни и ги купуват – обяснява Нина - А и напоследък се възражда интересът към старите обичаи. Хората започнаха да ходят по събори с носии и търсят нещо, в което да си сложат вещите, което и да подхожда на костюма им. Други си правят механи и търсят възглавнички за миндера или черга за пода. Няма нещо, което да се е застояло по рафтовете повече от седмица-две. Но то и физически няма как да смогнем с повече продукция. Метър черга, например, се изработва за три-четири часа".

Снимки: Красимир Мартинов



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Обновиха емблематичната стъклена площадка "Върхът" в Родопите

Панорамната площадка "Върхът", емблематично място сред туристите в Родопите, беше обновена. По инициатива на ТД "Крепостта – Могилица" съоръжението, разположено на 1351 метра надморска височина, беше ремонтирано и получи свеж слой боя, а за по-добро..

публикувано на 23.11.25 в 08:35

Непознатата България – фарът, лодките и минералният извор в рибарското селище Кария

Нос Шабла бележи най-източната точка на България – тихо, обрулено от ветровете късче земя, вдадено навътре в Черно море. Тук се издига най- старият и може би най-красивият фар по нашето крайбрежие. Боядисан в червено-бели ивици, Шабленският фар..

публикувано на 12.11.25 в 08:55
Деветашката пещера

Сред водопади и пещери – Деветашкото плато предлага и селски туризъм с усещане за място

В сърцето на Северна България попадаме на Деветашкото плато. Тук сякаш природата се е забавила, за да покаже суровата си красота – дълбоки каньони и пропасти, водопади, които се спускат през варовикови скали и спиращи дъха гледки... Най-известната..

публикувано на 07.11.25 в 08:50