Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

150 години от учредяването на Българската екзархия

Снимка: БГНЕС

На 28 февруари 1870 година великият везир на Османската империя Али паша признава правото на българите да имат самостоятелна църква, отделна от Цариградската патриаршия. След десетилетна борба за българска църковна независимост, султан Абдул Азис издава ферман, с който се учредява самостоятелна българска църковна екзархия (управление) в рамките на Цариградската патриаршия. Ферманът, въплътяващ надеждите на българското православно духовенство и вярващи, е показан пред българската колония в имперската столица на 1 март от амвона на стария храм „Свети Стефан“.

„Ферманът е свързан с учредяване на първата официално призната българска институция след близо 500 години липсваща държавност и 40 години национални борби – разказва директорът на Националната библиотека доц. Красимира Александрова пред БНР. – По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор свикан в Цариград в следващата 1871 година, Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя.”

Двуезичният ферман на султан Абдул Азис заема централно място сред оригиналните документи, представени в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София по повод 150-годишнината от учредяването на Българската екзархия.

Сред богатия снимков и графичен материалот колекцията на библиотеката, в експозицията е показан и друг уникален документ − султанският берат на Абдул Азис, свързан с назначаването на Екзарх Антим I.

„Документът носи датата 12 април 1872 година.Той впечатлява със своята изящна калиграфия и с размерите си – 1.50 метра на 75 сантиметра. Изключително добре съхранен и опазен в годините при нас – казва доц. Александрова и уточнява: – Разликата между фермана и берата е в това, че ферманът определя създаването на екзархията, а бератът – назначаването на първия екзарх.

Наш, на потомците, дълг е да будим паметта за онези велики български дейци по църковния въпрос в Цариград, които с родолюбие, със смелост, със свои лични средства пристъпват към изграждане на екзархийското ведомство. В Националната библиотека ревниво пазим тези документи и се стремим по различни поводи да ги предоставяме на аудиторията. Колкото по-целенасочено правим това, бихме могли да очакваме и резултати, свързани с националното самочувствие, с националната гордост, със знанието за нашата история.“

Експозицията включва още карта на България, очертаваща границите на българските области, утвърдени със султански ферман от 19 февруари 1870 г.

Изложбата, посветена на годишнината от учредяването на Българската екзархия, може да бъде разгледана до средата на март.

Съставил: Елена Каркаланова /по интервю на програма „Хоризонт“ на БНР/

Редактор: Иво Иванов

Снимки: БГНЕС, БТА и архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Църковен календар – 4 август 2025 г.

На 4 август възпоменаваме светите седем отроци в Ефес, живели през III век: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Екзакустодиан (Константин) и Антонин.  Свети Максимилиан бил син на градоначалника на Ефес, останалите били..

публикувано на 04.08.25 в 06:00

Църковен календар – 3 август 2025 г.

В днешната неделя 3 август възпоменаваме преподобните Исаакий, Фавст и Далмат. А вечерта в православните храмове се отслужва Вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица. Свети Исаакий  бил първият игумен на манастира Далмат, основан от..

публикувано на 03.08.25 в 06:00
Подкупулен стенопис в храма на Бачковския манастир

Църковен календар – 2 август 2025 г.

На 2 август светата Църква възпоменава Пренасяне мощите на св. архидякон Стефан – първия християнски мъченик и на свети свещеномъченик Стефан, папа Римски, който се чества в същия ден. След като свети първомъченик архидякон Стефан бил убит..

публикувано на 02.08.25 в 06:00